Терзиев изглежда смята, че кметският пост му се пада по рождение

От Фейсбук профила на Ирина Йорданова

Защо Бойко Борисов и ГЕРБ издигна Антон Хекимян за кмет на София? Та той е журналист. А защо не? Този въпрос е толкова валиден, колкото и други подобни: Защо ректорът на Софийския университет Атанас Герджиков беше кандидат за президент? Защо неврохирургът Николай Габровски беше номиниран за министър-председател? Защо летецът Румен Радев стана президент? Защо скулпторът Вежди Рашидов беше председател на Народното събрание? Мога да задавам подобни въпроси до безкрайност.

Правилно ли е да се лишаваме в политиката от способните българи и българки, защото са били журналисти? А това важи за всяка професия. В една много точна статия друг журналист, Валери Найденов, дава примери за журналисти, които са поели по пътя на политиката. Някои от тях са наши герои като Уинстън Чърчил или Андрей Ляпчев. Други смятаме за злодеи. Например Мусолини или Лев Троцки (добавям го, тъй като е бил и кореспондент в България по времето на Балканските войни преди болшевишката революция).

Но едните са положителни, а другите отрицателни примери, не защото са били журналисти. Нашата преценка за тях би трябвало да бъде въз основа на идеите и дейността им като политици, а не дали са били журналисти. И аз бях журналист, което ме подготви да бъда след това съветник на президента на България и четири мандата общински съветник.

Бях изумена, когато чух Васил Терзиев да казва, че е нужна „китайска стена между медиите и политиката“. Ако беше изрекъл тези думи за необходимостта журналистите да бъдат обективни - бих се съгласила. Но той нападна своя конкурент в изборите за кмет Антон Хекимян. Защото е кандидат за пост, който г-н Терзиев изглежда смята, че му се полага по рождение.

Или в политиката има пейки само за „бели“ и само за „черни“. За АйТи специалисти може, но за журналисти – не може. Както беше писал Оруел: „всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“. Не, г-н Терзиев, ние журналистите не сме втора категория хора. И в заключение. Велико е да правим събития, ми беше казала Нери Терзиева, когато работехме заедно в екипа на президента Петър Стоянов. Всеки журналист, работил дълго и на ключова позиция в голяма медия, си е мислил понякога, че може да прави събития, а не само да ги отразява и коментира. Да прави събития, с които да променя нещо към по-добро. Защо не?