Терзиев направи всичко възможно (и невъзможно) в София да има масов спортен полуден

Вяра Платова

Уважаеми столичани, не разбирам недоволството ви. Кметът Терзиев направи тази пролет най-зелената за всичките времена на демокрация у нас. Тревата в повечето квартали достигна метър и нагоре, фауната се множи и разнообразява, а раззеленилите се дърветата покрай тротоарите нежно докосват главите на минувачите. Направо позеленяхме. Това, че понякога флората боде хората в очите е малък страничен ефект.

И още повече - направи всичко възможно (и невъзможно) в София да има масов спортен полуден, какъвто не е имало скоро. И зарадва учениците с неочаквана ваканция. На учителите подари интересни преживявания

А вие - не, та не. Недоволни сте. Протестирате.

Защо, уважаеми столичани? Голяма част от електората на кмета сте активни еколози и горещи привърженици на спорта. Ето - победители сте.

Не мрънкайте! Спортувайте! Дишайте!

Следващата стъпка ще е забрана на всякакви замърсяващи околната среда двигатели. Вашите мечти за природосъобразен начин на живот вече се сбъдват. Празнувайте, вместо да мрънкате.

Александър Христов

Вече трудно може да се скрие очевидното: Васил Терзиев като кмет е колосално и изключително тежко разочарование.

Илия Иванов

Към момента, наземният градски транспорт в София продължава да не се движи и както е тръгнало, може да не тръгне скоро. Изумително е колко е зле Васил Терзиев и колко е лош PR-ът му. Вместо да е на терен, дори без конкретни обещания, той се е набутал в дупката си и продължава да мълчи.

Йорданка Фандъкова винаги беше на терен при всяка криза. Наводнение, пожар, срутване - винаги на първа линия с жълта каска. И това беше PR разбира се, защото знаем и нейната "Работа, Работа, Работа", но в такива моменти публичните комуникации са много важни, защото успокояват хората. А Василев е като слон в стъкларски магазин и явно е неспособен да се промени.

Кристиян Пелагиев

Проблемите не изчезват, когато ги игнорираш. За съжаление, кметът Терзиев отново показа, че не разбира тази проста истина. Въпреки че стачката в градския транспорт беше обявена много по-рано, ответната реакцията беше хаотична и закъсняла. Решението да се обяви днешният ден за неучебен едва в 17:00 ч. вчера е поредното доказателство за управленска неадекватност.

Правото на стачка е основно демократично средство за изразяване на недоволство. Шофьорите са преработени, здравето им е застрашено, а това е опасно и за останалите участници в движението. Никой не бива да рискува здравето си, за да компенсира системен управленски провал.

Принудителната зависимост от автомобили влошава трафика и въздуха в столицата – в пълен разрез с обещанията за “зелена София”. Отговорността за това е на кмета. София има нужда не от PR и късни реакции, а от управление с визия, отговорност и уважение към хората, които я движат всеки ден.

Стефан Ташев

Пешеходстващите днес, които не ползваме тротинетките на Иво Прокопиев, поздравяваме кмета на София Васил Терзиев -Ухото с нещо за майка му. Кирил Петков, Лена, Мис Бони и Гергин и на вас да ви..

Ивета Николова

Васил Терзиев направо го закривайте този градски транспорт, метрото е достатъчно, а може и с колела, и пеша. Да ви кажа разликата е само 10 минути за пътуване от час. Метро и трамвай 1 час до офиса, метро и пеша 1 час и 10 минути. За какво реват не разбирам. Още нещо - здравословно е. Един потен джогинг 2.2 км на посока никак не е зле при такъв процент пушачи и затлъстяване. Имаме нужда от повече велоалеи! Днес всички ще осъзнаят как този град не е направен за хората.

За разкош снощи в 17:30 наредихте училищата да не работят днес, demeque това е черешката на тортата. "Умирай трудно" за работещи родители

Срамувам се, че гласувах за вас!

Диана Русинова

Спомням си една студена зимна сутрин през 1996 година. Беше рано, мракът още не се беше вдигнал напълно, а аз и брат ми стояхме на спирката, чакайки автобус 78, за да отидем на училище. Чакахме три часа, премръзнали до кости. Автобус така и не дойде. Накрая тръгнахме пеша, свити от студ, но решени да стигнем.

Днес времето не е толкова сурово. И двамата имаме коли, животът ни е различен. Но когато минах покрай спирките и видях хора, все още висящи с надежда, неволно си спомних онази зима отпреди 29 години. Колко странно – някои неща сякаш не се променят.

А тогава вярвахме, че всичко ще се оправи. Че ни чака по-добро бъдеще. Надявахме се