Типичният днешен антропологичен вариант може да бъде описан най-просто като един “Тантур”

От Фейсбук профила на Любомир Канов, психиатър и писател

Дали е редно, аз да се изненадвам от антропологическите си наблюдения днес и от сегашна гледна точка? Та, аз все пак познавам българския народ от твърде много години, живял съм всред самата му сърцевина по села и градове, даже и в чужбина не съм загубвал напълно връзка с него. Знам даже някои факти за неговата палеогенетика, за сарматската/индоевропейска връзка, за кавказкия принос в гените му още от преди

Новата ера, за източноперсийския вектор, даже за готските елементи, без да се съмняваме, разбира се, в славянското генетично “море”, което е също част от нас и особено в езика ни. Но, ето че не бях очаквал как типичният днешен, среден и масов антропологичен вариант ще може да бъде описан най-просто като един “Тантур”:

Тантурест, татуиран, с набито телосложение, късоглав, даже бикоглав, с яки, но къси крака и с остриган до голо череп. Изразено коремие, джапанки (през лятото), склонен да застане неподвижно сумтящ някъде по средата на пътеката, коридора, улицата, стълбите и да игнорира успешно присъствието или съществуването на други хора и неудобството, което им причинява, като им препречва пътя и физически ги игнорира.

По тротоара Тантурът върви с особена разкрачена походка, заемаща три пъти повече пространство от човекът със средно образование, който населяваше някога улиците на градовете, но постепенно изчезна. Много бих писал за този, теоретично произхождащ като всички нас от сарматските степи конен воин, храбър завоевател и прочие, но се спирам и се питам: защо от нашите славни прадеди, след толкова поколения, накрая като генетично най-успешен тип, се е пръкнал именно тоз Тантур?

С неговата несъмнена жизненост, с неговите татуировки по гърдите и гърба, ритмичната, подхвъргаща корема му музика за танци и непоколебима увереност, че на него принадлежи днешна България.

И като нямам отговор, се вглеждам в жената до него. Аз няма да я описвам тук. Ще кажа само името ѝ:

Джу.

От джуки. Това е цялото описание на жената до Тантура.

Джу — жената, която се е сдобила с устни, които заемат половината ѝ лице и те са заплатени от Тантура. Няма никакъв смисъл да се описват останалите части на нейното тяло. Нито ролята в бъдещото им семейство и в антропологията на българския род.

Хей, Джу?…