Трябва ли ви Новогодишно обръщение на президента Радев?

Вече и с невъоръжено око се вижда неутолимото желание на бившия военен да управлява

Мислите ли, че е нужно новогодишно обръщение на президента Радев, пише в коментар на vevesti.bg.

Едва ли, доколкото на мнозина е ясно какво ще каже – демокрацията е в опасност, медиите – продажни, институциите атрофират, доверието в парламента е отчайващо ниско, липсва отчетност, липсва прозрачност, вземат се еднолични решения на тъмно, изборите са манипулирани и нечестни…

И като логично продължение – „Вярвам, че заедно ще защитим своите граждански и социални права, ще изведем България на пътя на закона и благоденствието“.

А как ще стане? „…не мога да създавам партия. Но бих подкрепил всяко усилие за изграждане на демократична политическа алтернатива на корупцията, на беззаконието и на автокрацията“.

Иначе казано – поредната, този път открита заявка за участие в реалната политика и борба за реална власт.

Е, ако слушате новогодишното обръщение на Радев, най-много да получите още от същото. Но не е там въпросът.

ХХХ

Вече и с невъоръжено око се вижда неутолимото желание за властване и командване на бившия военен. Почти до нула намаляха съмненията, че отсега подготвя почвата за свой бъдещ политически проект, който да го превърне от „Отдел букети и ръкостискания“, каквото всъщност е президентството, в реален носител на реална власт.

Още при избора на Радев за президент кой ли не отбеляза, че генералът няма и капка политически опит и ще трябва да се учи в движение. Но малцина допускаха, че самият той ще разтълкува определението „държавен глава“ като „върховният ръководител на държавата“ и ще се възприеме като истина от последна инстанция.

Онези, които следят отблизо политиката сигурно си спомнят, че още в предизборната кампания от БСП чрез щаба на Радев се заканваха чрез кандидатската си двойка да изпълнят с ново съдържание ролята и функциите на президентската институция.

Сега виждаме, че тази нова роля се свежда единствено до превръщането на „Дондуков“ 2 в още един опозиционен център, силно приближен към най-лявата част на политическия спектър.

Това не е президентът на всички българи, това вече е извънпарламентарна опозиция. Георги Първанов направи стъпки към партия едва през втория си мандат, но Радев очевидно иска да съкрати сроковете до реалната власт.

ХХХ

Сегашният президент не разбира, че ако е решил да бъде коректив, е длъжен да предлага и алтернатива. А такава в изказванията на Радев изцяло липсва, защото всичко се свежда до ниво „констатации“ и то често пъти неверни и пресилени.

Липсва визия или по-точно неговата визия е Визията за България на БСП, която Радев възторжено одобрява, докато отхвърля управленската програма на правителството. Какво по-добро доказателство за политически пристрастия и ангажираност?

Президентът прекрачи някои червени линии, за които няма оправдание.

Наред с демонстративната му политическа обвързаност, недопустим е отказът за един президент да води диалог със законодателната и изпълнителната власт. На този отказ станахме свидетели поне на няколко пъти само в последните месец-два, когато Радев пренебрежително не прие министри, председател на комисия в НС и дори прати премиера да обяснява не на него, а на народа.

И изведнъж клишето „Няма война между институциите“ взе да става дълбоко невярно. Има такава ойна и тя определено се води едностранно.

ХХХ

„Недопустимо и дълбоко нихилистично е да обявяваш критично ниско ниво на демокрацията в държава – член на ЕС, току що провела едно успешно председателство.

Обидно е да обявяваш рухнали стандарти в медиите, когато основните медии, формиращи обществено мнение, спазват професионалните и етични стандарти.

Странно и двулично е да поставяш под съмнение демократичността на изборния процес у нас след като всички останали международни наблюдатели и институции са го признали за честен и чрез този изборен процес самият ти си избран за президент.

Нищо не оправдава острите критики за лобизъм и корупция, които пронизвали цялото управление, докато всички макроикономически показатели растат, рейтинговите агенции ни дават добри оценки, ЕК даде най-добрия си доклад за България по механизма за сътрудничество и контрол, а бюджетът е най-богатият досега.

Аз не искам президентът на БСП да спестява обективно критиките, но съм категорично против президентът на България да очерня собствената си държава с цената на собствената си бъдеща политическа кариера.

ХХХ

В заключение – докато пишех горното, попаднах да думи на председателката на НС Цвета Караянчева пред Илияна Беновска:

“За мен е важно какво казва моят президент и аз дълго време си мислех, че Румен Радев, като изолира политическите страсти, ще успее да бъде президент на всички българи. Оказа се, че той е президент само на избирателите на БСП и Корнелия Нинова. Румен Радев нищо ново не каза, освен заучени фрази и нападки към парламент и правителство, без да влиза в диалог с нас”.

Ето затова според мен вече сме слушали новогодишното обръщение на президента Радев. И не очаквам нищо ново.

Виж, ако г-жа Радева реши да напише нещо във Фейсбук, ще бъде интересно. Не го изключвам.

ХХХ

Послепис

В горните редове не стана дума за много други неща, които вероятно интересуват политически ангажирания читател. Те са свързани с насищането на лявото политическо пространство с повече кандидат-лидери за един и същи електорат. Интересно е дали Радев ще къса избиратели от БСП, или ще прибавя като „издърпа“ патриотично настроени гласове, кой ще бъде факторът там – той или Корнелия Нинова, каква е ролята на един безспорен опитен и известен авторитет като Илияна Йотова, цели ли се в лидерския партиен пост Мая Манолова, или се готви да смени Радев като президент.

Добре ще бъде да се анализира остро критичното поведение на русофила Румен Радев към правителството и конкретно към ГЕРБ и Борисов в контекста на техните усилия за приобщаването на Западните Балкани към ЕС и НАТО.

С това може да се обясни и критичното отношение на Радев към самото европредседателство на България.

Конфликтът „Грипен“ също не е за пренебрегване.

Но и за тези теми ще стане дума като му дойде времето, както казваше Царят.

Текст на: Евгени Петров