Цеков: България е парламентарна, а не гилдийна, адвокатска, съдийска или неправителствена република

От Фейсбук профила на конституционалиста Борислав Цеков

ЧАСЪТ НА КОНСТИТУЦИОНАЛИСТА

По повод приетите на първо четене законопроекти за промени в Закона за съдебната власт отново трябва да припомня някои принципни конституционни съображения, които съм изтъквал многократно през годините, и могат да бъд обощение така: България е парламентарна, а не гилдийна, адвокатска, съдийска или неправителствена република.

Това припомняне се налага, защото в законопроектите на ПП и ДБ отново се предлага в  процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) да участват със самостоятелни номинации недържавни субекти – гилдийни и професионални организации, юридически факултети, адвокатски колегии, НПО-та. Наричат това "обществена квота".

Трябва да е ясно обаче, че конституционният смисъл на парламентарната квота НЕ е да бъде "обществена", а да бъде - чуйте внимателно! - вход на обществото в съдебната власт чрез легитимното политическо представителство на нацията, а именно - народните представители. Обърнете внимание на това "чрез легитимното политическо представителство на нацията".

ПП и ДБ обаче са взели тази формулировка, но не само не са я разбрали, а са я осакатили и говорят за "обществена квота", която да директно внася свои кадрови предложения за ВСС и парламентът да ги гласува. Нищо подобно не трябва да се допуска!

Предложения за кандидати за ВСС могат да правят всички - от Висшия адвокатски съвет, през НПО-тата, та ако искате поканете и Съюза на производителите на картофи. Но валидни номинации могат да правят единствено и само народните представители. Никой друг! Това е така,  защото изборът на парламентарна квота във ВСС  е изключителна компетенция на Народното събрание. Това е избор на част от състава на основен конституционен орган – ВСС. Народното събрание не може да „аутсорсва“ този избор, включително и отделни негови фази (номинации, преценка за допустимост и за качествата на кандидатите) - на непарламентарни и недържавни фактори, например на представители на другите власти, на професионални, гилдийни, граждански организации, факултети и пр.

При "отварянето" на такава процедурата по избор, който е изключителна компетенция на Народното събрание, следва да се спазва стриктно принципа: мнения и предложения от всички – да. Но правнозадължителни номинации и решения, които изземват компетенции, заместват или заобикалят волята на Парламента – категорично не. Народното събрание не е „гумен печат“, който да узаконява избора на кандидати, които са предлагани, оценявани и селектирани от частни и политически неотговорни пред гражданите организации или от представители на другите разделени власти.

Изрично трябва да се подчертае, че това се отнася и до Висшия адвокатски съвет. Защо ли? Хайде да си припомним къде според Конституцията е мястото и каква е ролята на адвокатурата, като свободна професия. Цитирам: „подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси“ (чл. 134 КРБ). Това са мястото и ролята. Не да кадрува в съдебната власт или във ВСС.

И още нещо, което не произтича императивно от конституционната уредба, както горното, но е добре да се има предвид. Смисълът да съществуват две отделни квоти във ВСС - на Парламента и на органите на съдебната власт - се състои в това Парламентът да не се бърка в съдебната квота, но и съдебната власт да не се бърка в парламентарната. Ето защо е добре народните предствители да НЕ номинират действащи съдии, прокурори и следователи от парламентарната квота, или поне такива номинации да са изключение.

В коментарите поставям линкове към мои публикации по темата от 2024 г. и от минала седмица.