Цеков обясни как стои въпросът с поканите за инаугурацията

От Фейсбук профила на Борислав Цеков

Из разни кьошета на социалната мрежа се тиражира всевъзможно бръщолевене от хора, на които много им се иска да бъдат възприемани като "анализатори" на американската политика.

Затова мисля, че е време за кратка общообразователна беседа, за да няма подведени.

Първо, официален организатор на церемонията по встъпването в длъжност на президента на САЩ е Съвместният (т.е. двупартиен) конгресен комитет по инагурацията. Такъв се избира на всеки четири години още от началото на ХХ век (1901 г.). В него влизат водещи сенатори от двете партии, както и спийкърът, и лидерите на двете партийни групи в Камарата на представителите. Председател на този комитет обичайно е представител на мнозинството в Сената, но понякога може да е и от малцинството. Понастоящем, председател е сенаторката от Демократическата партия Ейми Клобучар. Неслучайно, именно тя откри и водеше част от церемонията вчера. Този комитет, съгласувано с щаба на новоизбрания президент и неговата партия, освен другата организация на събитието, издава и поканите за гостите на церемонията. На тях са изписани и имената на членовете на комитета (публикувах поканата). Тези покани се разпространяват основно чрез сенаторите и конгресмените в техните избирателни райони (има голяма конкуренция за тях), както и сред определено число приятели на Републиканската партия, в т.ч. от чужбина. Придружени са от пропуск (билет) с цветово означение на зоната пред Капитолия, където следва да  се позиционира притежателят на поканата. Това са зоните пред стълбите на Капитолия, в които достъпът е само с покани, а не за масовата публика, която се разполага без покани отвъд 4-та улица на The National Mall. Поканите не се купуват! Повтарям, не се купуват! (Ако някой някъде се опитва да си продаде поканата, това е изолиран случай, а не някаква практика).

Второ, тази година, както вече е известно, имаше около 250 хидяди гости с покани, но церемонията пред Капитолия беше отменена заради студеното време и се проведе на закрито в Ротондата на Когреса в присъствието на около 300 предствители на американския политически и бизнес елит, както и някои чуждестранни правителствени ръководители и висши дипломати.

Трето, никакви регистрации по имейл не осигуряват никакъв достъп до церемонията пред Капитолия и нямат характер на покани. Те са с чисто информативна стойност и с тях или без тях  може да се присъства в зоните за свободен достъп от 4-та улица нататък. Приказките, че някой бил поканен, защото поучил такъв имейл, след като се регистрирал, са наивни и неверни.

Четвърто, в резултат от отмяната на церемонията на открито тази година, всички желаещи - с покани или без - бяха насочени към Capital One Arena, където церемонията можеше да се наблюдава на видеоекран, а после пристигна Тръмп и там се проведе и парадът на инагурацията. Достъпът до залата не е с билети, нищо не се плаща. Повтарям, няма билети, нищо не се плаща. Предизвикателството е да се влезе - за масовата публика изисква часове чакане, а в крайна сметка извън залата при събития на Тръмп винаги остават много повече хора. Привилигирован достъп може да се получи на различни основания, в зависимост от контактите с организаторите.

Пето, това, което наистина се продава са поканите (куверти по нашему), за частни балове, организирани от близки до съответната партия структури в дните около инагурацията. Кувертът може да струва от 500 до 25 000 щатски долара - в зависимост от нивото. На тези частни балове ходи истаблишмънт и желаещи да се сближат със съответната нова администрация, но не и новоизбраните президент и вицепрезидент. Те участват в три бала след инагурацията, за които поканите по правило също не се купуват и продават, но има влиятелни лобистки компании и ПР-агенции, които срещу заплащане могат да използват врьзките си, за да осигурят покани.

Това е в общи линии.