Цеков за избирателната активност: Ако искат да гласуват, държавата си функционира и без тях

От Фейсбук профила на Борислав Цеков:

„Демокрацията и решенията, които взема една нация, се правят от онези граждани, които гласуват в изборите. Не от негласуващите - от тях нищо не зависи и това, че не гласуват в крайна сметка не пречи никому. Нито „наказват“, нито „протестират. То е все едно някой да си въобразява, че като не поддържа любимия си отбор, това ще спре футболното първенство. Не, няма да го спре - просто теб те няма „в играта“. Участието в избори е въпрос на гражданска и политическа култура. Несъстоятелни са оплакванията, че хората си имали други, по-важни житейски задачи (туршията, ремонти и пр.) и не се интересуват от избори. Това е все едно да кажеш - ами, не мога да си почистя къщата тази година - нямам време, защото искам да правя туршия или да гледам филм. В зрелите нации с висока политическа и гражданска култура, мнозинството от хората приемат като част от житейските си ангажименти гласуването в избори. За разлика от много други държави (напр. САЩ), където понякога гласуването може да отнеме часове - пътуване, опашки - то в България пряко сили отнема половин час. Хайде - час да е. Няма място оправдания, че няма време. Знаете ли още каква е разликата между негласуващите у нас и в други демократични държави? Обикновено в другите държави трайно негласуващите наистина въобще не се интересуват от политика, от проблеми на общността, от това кой и как управлява на местно или национално ниво. Не се интересуват. И затова е естествено и логично да не гласуват. У нас е обратното - мнозина от негласуващите политиканстват от сутрин до мрак - в социалните мрежи, в махалата, сред приятели. Раздават акъли как трябвало да бъде, кълнат „тая скапана държава“, чакат „някой да ни оправи“ и пр. И даже си мислят, че като не гласуват правят политика. Все едно отсреща да гори пожар, а те да кибичат и да критикуват как нямало кой да загаси пожара и да раздават акъл как трябвало да се гаси. А традиционното клише – „ама няма за кого“ оставям без внимание. Това е възможно най-глупавото оправдание за негласуване. Ако българинът беше толкова придирчив към средата, в която живее, колкото към партии и кандидати, нямаше България, за разлика от всички съседни държави от нашата черга, да бъде страната на неизмазаните къщи, мърлявите дворове, неугледните входове и общи части на блоковете, мръсните улици и пр. Всичко е въпрос на култура и възпитание. Казвам това не за да споря с някого, а за да подчертая, че трябва да спре драматизирането на избирателната активност - ако искат да гласуват. Държавата си функционира и без тях.“