„168 часа“: Цунами се надига срещу Радев

Анализ на Диляна Ценова Гогова – журналист и писател за „168 часа“

Слави за сетен път ще блокира създаването на управленска коалиция, без да става от леглото

По последни данни 11 юли бележи не края на кризата, а началото на криза без край. Навред се говори, че депутатите пак няма да излъчат кабинет и временното управление ще се проточи с месеци. В либерални рупори като "Медиапул" този мрачен сценарий надлежно е описан под заглавието: “Как служебното правителство може да стане редовно”. Основната теза е, че трети парламентарен вот няма да има, просто системата не би издържала. През ноември Румен Радев печели втори мандат и облечен в народното доверие, бива провъзгласен за единствен гарант на политическата стабилност. Неговият кабинет се бетонира, съвсем неусетно, като под упойка, България се превръща в президентска република.

 Радев побърза да каже, че не иска и да си мисли за пореден провал на Народното събрание, но дори площадните стратези, които довчера го приемаха за достоен другар по оръжие във войната с ГЕРБ, днес вече не му вярват. Перспективата летецът да се превърне в диктатор никак не им допада.

 Фенове на Слави, Мая и градските прогресисти дори не повдигнаха вежди, когато прехваленият харвардски възпитаник в служебното правителство назначи действащ културист за шеф на НАП. Напротив, пляскаха и припомняха, че и Шварценегер бе губернатор на Калифорния. Толкова се бяха захласнали от възторг, че трескаво търсеха оправдание за Бойко Рашков, новия жътвар в МВР, който плаши журналисти с уволнение. Възходът на онеправданите вървеше идеално, докато президентският сценарий не се разчу, той дойде и преобърна целия им свят. Не че по принцип протестните формации са против да влезем в безкраен изборен цикъл, докато не премахнем ГЕРБ напълно, но планът има една очевидна слабост – всички освен Радев търпят поражение. Ако партиите и през юли не се разберат, потенциалът на парламентарната демокрация се изчерпва, за трети рунд никоя няма да събере сили.

И не щеш ли, системните се отърсиха от транса и взеха да се окопитват. Като най-пъргав Христо Иванов скочи пръв и се провикна: “Да се съюзим около ангажимента новият парламент да излъчи правителство!”. Наблюдавайте ги, все едно са им подпалили опашките. Същият Христо Иванов с прословутата си непоносимост към токсичната хунта вече говори не за “невъзможен”, а за “труден” диалог.

В интервю за “24 часа” водачът на “Да, България” лансира предпазливо: като психотерапевт тезата, че сближаването с ГЕРБ минава през “преодоляване на авторитарно-корупционния модел”. С други думи, допуска, ако Борисов се оттегли, партията му да получи шанс да си стисне ръцете с прогресивните сили. Изглежда, Иванов бърза да поведе тренда, като напипа пръв баланса, та да се окаже финално не друг, а новият Артур, събрал рицарите около кръглата маса. Твърде амбициозна идея за човек с неговия непостоянен авторитет, но все пак идея, а не пореден компромат, закана за чегъртане или друга гръмка глупост. Явно на чекмеджето му минава времето. Този плах опит на ДБ за стопяване на ледовете всъщност осветява новия фронт – вече не са всички, начело с Радев, срещу ГЕРБ, а всички, барабар с ГЕРБ, срещу Радев. Като цунами ще го връхлетят, защото болните му амбиции го превърнаха в огромна заплаха за Матрицата. А тя винаги оцелява.

Ще спрат да плашат с арести и ще заговорят благо за осъзнатата си отговорност, “рационалните предложения” на ДПС, “безспорната експертна готовност” на БСП, “незаменимия управленски опит” на ГЕРБ, “линията на диалог и разбирателство”, отстоявана от ДБ, че даже и за “последователната политическа позиция” на ВМРО. Това предаване ще се излъчва вече на друга честота.