Убавинка. „Сичко си имахме при бай Тошо. И на почивки с карти от завода ходехме“

„Соц-почивка на Мичурин. Убавинка. „Сичко си имахме при бай Тошо. И на почивки с карти от завода ходехме“. Почивките в заводските бунгала“.

Това се шегува в профила си във Фейсбук експертът по Конституционно право Борислав Цеков.

„В бунгалата - адска жега! На бойлера никога нямаше топла вода. С обща баня и тоалетна...за 20 човека...къде баня и тоалетна в бунгалото?“, припомнят си и други в коментарите под пуснатата от него снимка.

Диалогът изглежда събуди неособено носталгични спомени.

„Дружба“, днешният „Константин и Елена“, бунгалата бяха същите. За разкош гледахме как се строи „Гранд Хотел“ Варна и после плакнехме очи в „Корекома“.

„И в Балчик. Опикани дюшеци на железни пружини! Общи бани и тоалетни - мухъл и гнус“

„Закуска - две отсечени филии, резенче шпеков салам, резенче кашкавал и лъжица сладко, плюс блудкав чай „Познай от какво е“

Обяд - вкиснат таратор, боб яхния и ябълка /или малеби/.

Вечеря - зелен фасул с парче сланина и лъжица кисело мляко, купичка компот /или мляко с грис/.

В празнични дни даваха вместо зелен фасул или зрял боб - мазен шницел със зелева салата.

Нямаше прозорец, от който да не духа и да не влиза дъжд, нямаше нелекьосани възглавници и дюшеци, или пък да не са на бубуни и топки отвътре. Не работеха бравите, нито механизмите на прозорците, без оглед на това дали си на зимен или летен курорт. Баните и тоалетните - общи.

Всичко това струваше 1/3 заплатата.

И има хора, които реват за ония времена. Евтино било. Ми то сега, ако отидеш на такива условия, ще е още по-евтино даже. Ама никой не предлага такива, защото вече сме част от цивилизования свят“.

„Точно така беше! Дори въженца за просторите се носеха от къщи! Почивка на хотел с една тоалетна на етаж беше напълно непознат лукс за масовия човек.“

„Даа, напомнят на бараките в концлагерите. Пък каква питателна храна, драйфус и „рядко щастие“. Климатизирани бараки, вън 33 , вътре 40 градуса. От дъното на бутилката бира се издигат едни „парцали“, а самата бутилка , рожба на соц. рециклирането, една такава естетическа, осуркана , без етикет , все едно някой я е дърпал по чакъла на неасфалтирания път. Направо винтидж!“

„Имаше една дълга водопроводна тръба, с десетина крана и корито, подобно на онези, в които животните пият вода и сутрин, с преметнат пешкир, си миехме зъбите колективно. Външни нужници с дупка, а какви паяци имаше, даже и в Австралия такива не са виждали.“

„ - Това беше за нас....БаеТодАр и Компания си имаха почивни станции нацвъкани из цялата страна....Кеф ти на море, кеф ти на планина.....

- Министерски резиденции, с телени огради, никой не може да види нищо, аз бях сервитюрка навремето и съм ходила да ги обслужвам, какви софри, какво чудо, нямам думи! Изобщо не можете да си представите какъв пир, чевермета, програми, а народа - кучета го яли! Ако случайно се загледаш по-дълго време, може да ти се случи случка от тяхното УБО!

- Абсолютно! Ние спяхме на палатки /не, че ни беше лошо/, но хигиенните условия по къмпингите бяха като в концлагер, а батюшките например...в почивна станция „Перла“, пълен лукс... Храната от пиле мляко, а в обикновените магазини имаше само кокали, мляко, от време на време, по някоя консерва, хляб само сутрин, а за плодове и зеленчуци само в определени дни... За сладолед чакахме на опашка по час, а за шоколада даже не можеше да се говори...Те така беше в соца...Ограничено, за да ти е гадно... Всичко беше само с връзки и под тезгяха...“, гласят други спомени.