В Народния театър хъшовете се избират според партийната принадлежност на актьорите

От профила във Фейсбук на Мартин Табаков

В Народния театър хъшовете се избират според партийната принадлежност на актьорите. В НБУ университетски преподавател се държи като партиен зилот. В бТВ популярна журналистка попива госта си с такова майчинско внимание, сякаш сменя памперсите на собствената си рожба.

И всички те като реколта на ДБ в публичното пространство, разбира се, съдържат претенцията да са елит. Елитът обаче е функционално интелигибилен, тоест възприема заобикалящата го среда според интелектуалната си интуиция. Но интелигибилността на ДБ е като рутер с къси вълни: изпраща и възприема информация само от непосредственото си обкръжение. Рутер с такъв периметър ражда чудовища – в университетската зала пропагандата изяжда преподаването; на сцената изява намират само актьорите, които не са врагове на народа, а журналистиката е майка или мащеха според политическата конгениалност между питащия и отговарящия.

С такова поведение обаче интелектуалният релеф на ДБ постепенно реабилитира това, което мрази. Явно някъде по пътя им умните са ги оставили и са останали само красивите. Как иначе може да сбъркаш театъра с футболния мач, освирквайки когото и да било.

Знаете ли как Екрем Имамоглу успява да спечели (при това, два пъти) кметските избори в Истанбул през 2019-та година (градът е в ръцете на политическия ислям от 1994-та година)? Неговият щаб издава партиен памфлет – Книга на радикалната любов, докато самият Имамоглу обещава на съгражданите си, че „her şey çok güzel olacak” (всичко ще бъде наред!). По думите на един от стратезите на кампанията, Атеш Башсой, „ние разбрахме, че не можем да променим Ердоган. Затова решихме да продължим битката като променим себе си”. В какво се състои промяната? Екрем Имамоглу, който е част от елитарната народно-републиканска партия, създадена от Ататюрк като антитеза на народа и демокрацията, отказва да громи ислямистите и кюрдите като мръсни, невежи, терористи и т.н.

Представете си само: на фона на това, че в Турция традиционно 2/3 от електората се определя като консервативно/националистически, Имамоглу решава да не зачеркне това мнозинство от хора; вместо да им обясни с погнуса, че предвид социално-културната дистанция между тях и него, те се класифицират като най-много обикновени отрепки, той им казва, че ги обича. Ако смятате, че това е наивно и глупаво, опитайте се да надделеете върху авторитарната машина на Ердоган; при това в Мека-та на президента, Истанбул.

Просто Имамоглу знае, че партията на президента Ердоган може да бъде победена, само ако не се играе по свирката й; когато обществото бъде разделяно – на ислямисти срещу секуларисти, на турци срещу кюрди, на народ срещу елит – ти обединявай; на всеки разлом, който Ердоган начертава, Имамоглу изгражда по един мост. Четири години по-късно кметът на Истанбул продължава да е сред най-популярните политици в Турция.

Чисто идеологически, аз не харесвам Екрем Имамоглу. Но това не ми пречи да виждам и оценявам качествата, дори и когато те се съдържат в човек, чиито политически ценности не ми импонират. Това обаче е отвъд способностите на самоназначилия се за българския елит, рециклирал се като продължение на ДБ в театъра, в университета, в медиите.

Няма значение, че Имамоглу има и образование, и собствен бизнес. Ако той бе българин, в театъра щяха да му кажат, че е боклук; в университета – че е прост ритнитопковец и т.н. Елитната реколта на ДБ в България никога нямаше да остави човек като Екрем Имамоглу да прави нещо различно от това да лепи плакати в кампания.

Това не променя факта, че кметът на Истанбул е елит. Какъвто в България всъщност няма, независимо от илюзиите на отделни партийни клики, възприемащи се като солта на социалната ни стратификация (отделни авторитети има!, но те обикновено са натирени и санкционирани). Ако си мислите, че е възможно да има народ без елит, огледайте се.

А преди 9-ти септември 44-та година сме имали не просто отделни авторитети, а комплектен и комплексен елит. Сега, ако дойдат комунистите с шмайзерите, няма да има кого да пречукат.