В сърцето си “проверопейските” либерали у нас презират основата на съвременната европейска цивилизация

От Фейсбук профила на Кристиян Шкварек

Бях поканен на провелата се вчера дискусия за предмета Религия от МОН, но въпреки това не възнамерявах да се изказвам, а да слушам. Смятах, че това е въпрос, който следва да се обсъжда предимно от родители и учители, поради което и не поисках думата през целия първи панел.

През това време, обаче, се наслушах на изказване след изказване от всякакви хора, които повтарят една и съща несъстоятелна опорка - "Как ще обясним на децата противоречията между наука и религия? Няма ли да пострадат точните предмети?"

Опорка, основана на един тежко вкоренен и напълно развенчан от историците мит за противоречие между науката и Християнството.

Мит, който може да бъде рецитиран единствено от хора, чийто познания по история се основават на филми от Холивуд и Нетфликс, и които не са чели и ред за раждането на Научния метод в ранномодерна Европа, за основите му в Summa Theologiae на Тома Аквински или De Augmentis Scientiarum на Френсис Бейкън.

Аз имах огромната привилегия да уча всичко това в часовете по Религия в полското училище към посолството в София. От първи клас, изцяло конфесионално, при това от свещеници. И не само ,че не ме обърна срещу науката и точните предмети, а ме накара да ги заобичам и приема като нещо, което също е част от историческото ми наследство като християнин и европеец. 

И тъкмо като европеец желая България да се нареди до повечето европейски държави, в които предмет Религия се преподава. За разлика от страните в “Евразия”, в “БРИКС”, в Китай или Северна Корея, във всичко онова, от което уж тъкмо “проевропейските” либерали искат да се отдалечаваме.

А всъщност се оказва, че дълбоко в сърцето си “проверопейските” либерали у нас презират основата на съвременната европейска цивилизация, смятат 95% от историята ѝ, има-няма 1400 от общо 1500 години за грешка, за зло, за мрак.

С което се нареждат и до комунистите, които иначе уж много мразят, и до всички други врагове на този континент, рецитиращи същите опорки срещу него.

От другата страна сме хората, които не мразим Европа и нейната история, вяра и култура. В пълнота, а не само тази от последните няколко десетилетия. И изглежда ние ще трябва да ви “европеизираме”, по най-основният за тази цивилизация въпрос, дами и господа градски либерали, а не вие нас.