Валерия Велева: Какво означава числото 19 за Мая Манолова?

Източник: Епицентър.бг

Шумно рекламираният "седящ" протест на Мая Манолова срещу правителството на Борисов приключи със скромни параметри - едва 300 души се събраха под прозорците на властта, при наредени 500 стола и обещавани над 20 автобуса, които да докарат от цялата страна поне еднохилядна армия от недоволни, много полиция, малко оратори и традиционните призиви за "оставка", с добавка "убийци", "смърт".

Манолова в познатия кресчендо тон громеше всички действия на управлението и на самия Борисов, заканвайки се, че "този път има кой да им поиска сметка" и че най-после "гражданите ще имат възможност да поемат управлението на държавата в свои ръце", а пък тя ще има даде тази възможност като участва в изборите и формацията ѝ "Изправи се" стане първа политическа сила.

Не знам кой е подлъгал Манолова, че точно сега е времето за протест срещу властта, но той е бил абсолютно неадекватен спрямо настроенията на обикновените хора.

В момент, в който резултатите от ковид-пандемията нареждат България на трето място в света по справяне, когато страхът за живота е все още водещ и естественият порив на човека е да следва този, който му дава някаква защита, да тръгваш на бунт срещу правителството, е проява на нездрав политически нюх.

В цял свят ковид-кризата помогна на правителствата и, въпреки грешките им, ги инжектира с нов кредит на доверие. Дори в страни, които са в предизборна ситуация, властта прави всичко възможно да използва злия вирус в своя полза. И опозицията естествено е губеща, освен ако някъде не са направени катастрофални гафове. При нас, слава Богу, такова нещо няма.

Може от сутрин до вечер да разпъваме на кръст ген. Мутафчийски, може да кълнем Кунчев и Кантарджиев, да припяваме на Мангъров, да говорим за липсващи маски, калцуни и шлемове в началото на пандемията, но истината е една - по време на карантината дори общата смъртност в страната е намаляла, както показва статистката на НОИ. Не ми е работа да анализирам причините за това.

Въпросът е за политическите последици. И за икономическите, които ще вървят успоредно с тях.

Политическите последици се видяха в моментните социологически проучвания. Разклатен след "Апартаментгейт", ГЕРБ се стабилизира. Атакувано отвсякъде правителството показваше, че работи едва ли не денонощно, често взимайки решения в движение и след това отказвайки се от тях, страхът го следваше, неизвестността го притискаше, поднасяха ни се безсмислени нощни брифинги и безцелни монолози, но в края на краищата задачата - да се опази живота на населението - е изпълнена.

В това време опозицията имаше много лица - БСП, Нинова, Радев, Манолова, Трифонов, Костадинов, Градска десница. Всеки повел бащина дружина, всеки с изгарящата мисъл, че може да вдигне революцияТА, и всеки, заслепен от нея, не вижда, че революционннаТА ситуация я няма. Видя се на протеста на Костадинов преди дни, видя се и на днешната седяща агитка на Манолова.

Така в това уж тежко "опозиционно" менгеме Борисов си остана без рани. Нито една критика не се отрази на рейтинга му, нито една атака не го сломи.

Вероятно причината е народопсиологическа, вероятно е в слабостта на едни и в силата на други, вероятно страхът е надвил разума, или пък разумът е надделял над съмненията.

Всички критикуваха, всички дебнеха и най-малките кривици на управлението, но не уцелиха ваксата, че в мигове на национална опасност човек се вкопчва в силата, а не в различието. Когато опасността отмине - критикувай колкото искаш, търси вина, отговорност, искай оставки, ако има за какво.

В момента общата оценка за правителството е, че то е успяло да се справи с епидемиологичната вълна.

И сега идва по сложната - икономическата.

От няколко дни всички трескаво се връщат към нормалния ритъм на живот. Първо парковете, после детските градини, след това театрите и кината - когато всичко това се напълни с човешка глъч, Ковид-19 ще остане само спомен. Да, ще търсим причините кой ни причини злото и защо, кой спечели от него и защо, каква е цената на загубите и кой ще я плати, но в момента най-важното е да се задвижи икономиката.

И тук са важни играчите на бъдещето. Погледите на хората вече се отместват от лекарите, с дълбока благодарност към тях, и се насочват към визионерите.

Защото, ако за тези два месеца имаме стотина загубили битката с К-19, то стотици хиляди са прегазени от карантинните последици на К-19. Със заразата се справихме за 2-3 месеца, последиците от нея обаче ще траят години.

А това пък е в ръцете на политиците.

И ако историята учи, че след кризи обществата би трябвало да се обединяват, то у нас пак се случва обратното.

Вместо консолидация, политическият пейзаж у нас е нацвъкан като детски пъзел. И не се вижда онзи, който ще го нареди след Борисов, който пък все още не е начертал онзи национален план за въздигане на страната.

Днес Манолова ни обеща с 19 мерки за 19 месеца да съживи икономиката след коронавируса.

В него има за всекиго по нещо: "работа за всеки", мярка "България е моето вкъщи", "семейно стопанство", безплатни детски градини, грижа за таксиметрови шофьори, инструктори, фризьори, създаване на работни места в IT-сектора. Всичко за 19 месеца! Призивите "ще си върнем държавата, ще върнем децата от чужбина, държавата ще стане омбудстман, а не мащеха, никой няма да бъде забравен", обаче звучат кухо, патриотарски, пиарски дори.

Манолова копира формулата на Симеон Втори, който като дойде в България обеща да ни оправи за 800 дни. Защо за 800? Защото за толкова дни едно бизнес предприятие показвало дали може да заработи или не, обясняваха тогава внесените отвън царски икономисти. После се видя, че у нас не може.

Сега ни предлагат същото за 19 месеца. Защо 19, а не 20, 24? Не е ясно. Ако излезем извън рациото и се допитаме до нумерологията, тя ще ни даде по-ясен отговор - че "числото 19 е символ на господството", с добавката, че "притежаващите числото 19 никога не са подчинени на никого, независимо от своите способности или липса на такива. При тях чертата самоувереност, която е характерна за числото 1, е преувеличена до степен на самонадеяна суета. Това, от своя страна, подхранва жаждата им за власт и те ще направят всичко, за да стане тяхното, без да се поколебаят да унищожат всичко, изправило се на пътя на амбицията им".

С изненада установих колко е точна тази характеристика за случая.

И се зарових още да търся знаците на числото 19. "Амбицията им подхранва жаждата им за власт и те ще направят всичко, за да стане тяхното, без да се поколебаят да унищожат всичко, изправило се на пътя им. Самонадеяната амбиция и властният характер на числата 19 ги води до провал. Те разчистват пътя си със сила, потъпкват всякакво противопоставяне и се отнасят грубо и с приятели, и с врагове, докато останат сами. Винаги успяват, но неутолимата им жажда за власт ги погубва".

След местните избори написах анализ защо Манолова загуби София, която сякаш ѝ беше в кърпа вързана. По същите причини, които нумерологията е описала за числото 19.

Май нищо случайно няма в този живот.