Васил Тончев: ГЕРБ ще е много силна на местния вот наесен. Опозицията греши, ако се надява тогава на предсрочни избори

Предсрочни избори са изключени сега. Това коментира социологът Васил Тончев от „Сова Харис” в интервю за „24 часа“. Той е категоричен и че ГЕРБ ще се представи много добре на предстоящия местен вот. Борисов е с най-голям авторитет зад граница заради направеното от него за Западните Балкани и Европредседателството, посочва още той.

- Вашата агенция „Сова Харис” направи проучване, според което Сергей Станишев е най-подходящ за водач на листата на БСП. Какво държи бившия лидер на БСП на върха на тези обществени предпочитания, г-н Тончев?

- Хората посочват Сергей Станишев като естествения лидер на базата на това, че е поставен добре в техните очи и в Европа. Вероятно имат предвид, че от позицията на председател на ПЕС ще е ефективен и като евродепутат. Когато лидерът на ПЕС се бори България да влезе в Шенген, това дава и по-голяма тежест на присъствието му.

- Дали това ще промени третото място, отредено в проектолистата на БСП за евровота, където Елена Йончева е предвидено да е водач?

- Не знам. Но Елена Йончева също е добра и подходяща опция да бъде водач, тъй като тя влезе в центъра на политическите борби тук, в страната. И ако подкрепата за БСП е 18,3%, то за Йончева е 17,5%, а за Станишев - 24,1%. Но Елена има потенциал да расте, така че също е подходящ вариант за водач на листата. Това всъщност има значение за обединение на екипа, който работи тук. Докато Станишев е повече в Европа, отколкото в страната.

- Изгодно ли е за БСП Йончева да оглави евролистата им, независимо че хората подкрепят Станишев - имам предвид скандала Йончева - Банов, а също и недобрите отношения между Станишев и Нинова?

- Всъщност дали случилото се с Йончева и Банов е точно скандал? Според мен това е политическа акция. „Скандалът” Йончева - Банов бе предшестван от даването на Елена Йончева на прокуратурата вследствие на инициативата на депутати на управляващата партия - настоящи и бивши. Те вкараха темата за корупцията като основна в политическия дебат и в предизборната обстановка. Но това е нещо много благоприятно за БСП като опозиция и много неблагоприятно за управляващите. Навсякъде по света борбата с корупцията е срещу управляващите, затова оценявам хода на управляващите като сериозен фал и като неочакван подарък към опозицията. Държавните пари трябва да се пазят зорко и от тази гледна точка управляващите трябва да са много внимателни. Премиерът най-добре от всички разбира това.

- Всички политолози твърдят, че евровотът ще е борба между твърдите ядра на двата големи опонента. В момента ГЕРБ води с 1,7% пред БСП. Малка разлика между БСП и ГЕРБ ли ще е изходът от вота и какво може да го промени?

- На въпроса „За кого ще гласувате?” с предпочитания се отзовават 56% от хората. Това е ниво на избирателна активност, съответстващо на парламентарни избори. На евроизбори обаче гласуват далече по-малко хора - сред тези с твърд избор гласуващите стигат едва 42% Т.е. едни 14% по-малко в сравнение с парламентарните избори няма да отидат до урните през май на евровота. Това променя картинката и е видимо от съотношението между двата опонента. Когато разгледаме вота на твърдо решилите да гласуват, БСП отива на 13%, а ГЕРБ - на 12%. Вижда се преднина от 1% на БСП. Дали ще е въпрос на кампания, или на провеждане на самите избори - тепърва ще видим, остават още 4 месеца. Това проучване е просто една малка снимка на моментната ситуация. Не претендирам да е прогноза - прогнозите се правят в последните дни преди вота.

- Какво все пак е трайно като тенденция за евровота през май?

- И двете партии няма да достигнат своя максимум. На парламентарните избори през 2017 г. БСП имаше 950 хиляди гласа, ГЕРБ - над 1 100 000. Т.е. с по около 750 хиляди гласа всяка една от двете партии може да спечели изборите. Това прави опциите за двете партии абсолютно отворени - който успее да мобилизира в по-голяма степен хората си, той ще получи някаква преднина. На този етап 77% от хората, които биха гласували за БСП, казват, че ще отидат да гласуват, съответно това заявяват 64% за ГЕРБ. Мобилизацията на твърдото ядро на БСП към момента е по-голяма от тази на ГЕРБ.

- Кой от малките кандидати за властта ще е печеливш?

- Тествахме електоралната тежест на всеки от тях, за да може да се прецени кой има шансове да прескочи бариерата сам или включвайки се в някаква комбинация. Става въпрос за проява на здрав разум. За мен е очевидно, че на тези избори „Атака” се разделя с ВМРО и НФСБ и оттук нататък вече за нея има един път, а за двете оставащи в „Обединени патриоти” партии - друг. Последните са предпочитаният партньор за ГЕРБ, защото чрез тях биха могли да постигнат сигурно мнозинство, ако привлекат някой, който да замести „Атака”.

- Има ли такива опции?

- Безспорно има, и най-силната е СДС. Защото марката СДС има символно значение и дава легитимация. Но пък СДС имат възможност за избор - те биха могли да отидат и в една по-консервативна ниша, каквато са патриотите, и в една по-либерална ниша, в каквато е другата част от градската десница. Те тъкмо имат конференция и решават този въпрос. Затова предстои да видим. Остават „Атака” и „Воля” с по 80 хиляди привърженици зад тях, но за да прескочат бариерата, ще им трябват 150 хиляди, ако не и малко повече. Онова, което „Воля” направи като коалиция, поставя партията в трудна позиция да влезе в съюз с някого. А на тях им трябва тъкмо съюз, за да прескочат бариерата и да вървят напред, макар че имат прилична подкрепа от порядъка на процент и половина. В момент, в който БСП е във възход, АБВ също е поставена в по-трудна позиция. Иначе формацията има излъчването на системна партия, на хора, които са утвърдени в политиката - и Румен Петков, и Георги Първанов, и Ивайло Калфин са политици в дългосрочна перспектива. Затова си мисля, че АБВ ще си задържи позицията и ще изчака да дойде и техният момент. Сега не се виждат подходящи за тях партньори, с които биха могли да влязат в съюз и да направят нещо по-значимо.

- Как стои балансьорът ДПС?

- Стои най-добре от всички с 5,3% подкрепа и без никакво напрежение. Разбиването на патриотите освобождава терена ДПС да заеме изцяло политическия център.

- Впрочем ДПС не е ли балансьор в качеството си на етническа партия, а не на центристки ориентирана?

- Държат отворени опциите и работят и в двете посоки. Заемат мястото на посредник.

- Интересен щрих от вашето проучване е оценката на 32,2% от българите, или всеки 3-и, според които Борисов е най-влиятелният български политик в Европа и изобщо зад граница. Президентът Радев е с двойно по-нисък резултат и си поделя второто място със Сергей Станишев. Какъв знак е това?

- В рамките на третия си мандат Борисов направи доста успешни действия. Европредседателството бе сред най-ярките от тях. Доведохме европейските институции тук и предизвикахме доверието им, а това е най-важното Показахме, че периферията, в която се намира България, може да бъде част от тази общност и да произвежда разумни неща. Борисов бере плодове и от онова, което прави за Западните Балкани. Това го поставя в добра светлина в международен план.

- Сергей Станишев, Ангел Джамбазки, Томислав Дончев, Мария Габриел са сред най-изявените евродепутати досега. Кои ще са печелившите лица на предстоящия евровот?

- Политическите фигури тежат повече от експертите. Мисля, че както лидерите на малките партии, така и утвърдените политици в големите партии на вътрешната сцена ще тежат повече. Например като Томислав Дончев. Известни имена са Ева Майдел и Мария Габриел.

- Обикновено около избори винаги се говори за създаването на нови политически формации. Един от скорошните сюжети е заявката на президента Румен Радев за нова негова партия. Има ли изгледи да се появи?

- Това е въпрос на бъдещето, не е нещо, което се развива в сегашната ситуация. Но Румен Радев показа, че държи вратата си отворена. Дали ще се бори за втори мандат като президент, дали ще се договори да го подкрепят, дали ще направи партия и да се насочи към изпълнителната власт, ще разберем през 2021 г., когато приключва мандатът му като президент.

- Във вашето проучване опцията „друга партия” събира 4% подкрепа. Вероятно включва и нова партия, ако се появи, така ли е?

- Да. Но всъщност политическият ни спектър от партии е доста шарен. Много партии имат пренебрежимо малка подкрепа, за да направят нещо по-съществено.

- Ще има ли според вас предсрочни парламентарни избори?

- Ясно е, че сега няма да има. По време на местните избори мисля, че никой няма да бъде заинтересован да прави парламентарни избори. Местните избори са тези, на които ГЕРБ ще стои най-добре, защото има най-силни кандидати - знаем, че практически във всички големи градове управляват кметове на ГЕРБ и те ще налеят много ресурс в тези избори.

- Ваши колеги казват „зависи колко е ерозията”.

- Ще има и ерозия на определени места, разбира се. Но при всички случаи ГЕРБ ще има много съществена преднина и би било много неизгодно за опозицията, ако реши да се яви тогава на парламентарни избори. Ако все пак има предсрочен парламентарен вот, той ще е през 2020 г. През 2021 г. идват редовните парламентарни и президентските избори. Сюжетът предсрочен вот би бил реален и ако суверенът излезе по площадите и каже: „Стига толкова! Дайте да се избираме наново!” Тогава вече никой не може да спре предсрочните избори.