Венци Мицов: Беше ясно, че на тези протести са събрани несъвместими субекти

От профила във Фейсбук на журналиста Венци Мицов

И така, протестите свършиха.

Сега хората, които правиха въпросните протести (респект за тяхната упоритост) ще трябва да решат какво да правят - партия ли, движение ли, коалиция ли. Във всеки случай те трябва да влязат в политиката, макар че много от тях вече са там, бивши са или настоящи партийни активисти.

Когато протестите започваха, още в самото начало написах съвсем честно мнението си.

То бе следното:

Да, протестите имат своето пълно основание.

Не, протестите няма да доведат до нищо.

Написах мнението си не за да се правя на интересен, не за да обясня колко съм умен и колко ги разбирам нещата, а защото вече съм на достатъчно много години и съм видял достатъчно много събития у нас, за да възлагам празни надежди.

Беше ясно, че на тези протести са събрани несъвместими субекти. БСП и ДСБ примерно. Или Възраждане с крайни розови либерали. Дори АТАКА подкрепяха протестите и тяхната девойка от телевизията прекара цяла пролет, цяло лято и почти цяла есен на площадите и барикадите. Впрочем много симпатично момиче, съжалявам, че не се запознах с нея, но си вършеше работата отлично.

Че нещата са пропукани яко, ми стана ясно още в началото. В деня, в който бяха блокирали турската граница на Орлов мост се опитах да намеря някой от триото и тогава Орловци с половин уста ми казаха, че не се смесват по възможност с хората от Дондуков.

ДБ пък се скъсаха да се разграничават и да пишат как не триото, а те са започнали протеста.

Някои малки партии направо се дръпнаха, други пък бяха тотално отдадени на онова, което се случваше през цялото време.

Аз бях там. Мисля, че поне 20 дни от цялото време бях дежурен и стенографирах и препредавах думите на говорещите на трибуните на колегите ми в OFFNews. А колегите стриймваха всичко.

Отнасях се с протеста с необходимото уважение, но с дълбок скептицизъм. Уважавах част от организаторите, но имах едно наум (казвал съм ви вече, че с някои от основните фигури в тоя протест не си говоря от години, не ме питайте защо, не е важно).

Сега следва един много тъжен тест. Той ще се случи някъде март, ако сме живи и здрави. Този тест е свързан с едни не чак толкова романтични неща - структури, агитация, застъпници, гласуване, броене, минаване на бариерата и после - после ще започнат големите пазарлъци.

По време на последното „велико“ въстание (въстанията след второто въобще не бяха „велики“, да ме прощават всички участници, но аз бях на последните две и видях всичко с очите си) една от евродепутатките го каза в живата връзка – „Вие трябва да излъчите лидери. Вие трябва да излъчите политически субекти“.

Ето това е драмата, която бе заложена изначално в този протест. Единственият начин ГЕРБ да бъде наистина пометен е невъзможен - той е БСП, ДБ, Трифонов и Мая Манолова да се обединят.     

Но, ако те се обединят, това ще е политически край за част от тях. Освен за БСП, които са правили коалиции с какви ли не титанични субекти като Ера 3 и...ДПС разбира се.

За мен предстоят избори, в които ще се случи парламент, който, ако съм прав, няма да излъчи кабинет. Или, ако излъчи, това ще е кабинет на националната омраза.

Опасностите, които се задават?

На първо четене това е референдума на Трифонов. Ако част от нещата в него бъдат приети и приложени, след това ще имаме само 2 или максимум 3 партии завинаги.

Това ще се случи в резултат на най-несправедливата избирателна система в света - 100 процента мажоритарен вот с пълно мнозинство.

Има и други опасни идеи, които дебнат във въздуха. Има и всякакви екзотийки - казарма, вдигане на данъците, реформи на данъчните системи, но всички те все пак са преодолими. Не е преодолима трайната смяна на избирателната система, намаляването на броя на депутатите и забраната за държавно финансиране на политическите партии.

Забелязвате ли, че нямаше адекватен дебат за това какви правила трябва да спазват партиите при финансиране? За това защо трябва да е позволено на частните телевизии да излъчват политическа реклама, което поставя в дискриминационно положение малките (при цена от 6000 лева на минута в прайм тайм).

Това го няма. Има тъп елементарен популизъм (тия да станат 12 депутати, нема да им плащаме заплатите).

Опасявам се, че надеждата отсъства напълно. И че тепърва ще гледаме катастрофа след катастрофа, ще се раждат и умират политически субекти, ще се появяват активни борци срещу ГЕРБ, „нови елити“ (това вече беше обявено от трибуната на предпоследното велико народно въстание) и какво ли още не.

Но във всеки случай протестът постигна една безспорна победа.

След този протест лидерът Борисов едва ли повече ще е премиер.

Бях там. Гледах от първия ред. Видях едни хора, за пореден път опиянени от силата на тълпата.

Бил съм част от тая тълпа десетки пъти. Да не кажа стотици, защото ще е вярно.

Бях там и през 1989, и през 1990, и през 1997. И видях.

Видях и сега. Само че сега бях спокоен и лишен от каквито и да е емоции. Гледах протеста сякаш бях в музей на протестите.

Сега всичко е във вашите ръце. Гледайте, мислете и гласувайте. Но после се сърдете само на себе си.

Революцията умря! Да живее еволюцията!!!