Вие мислите, че ако на „Сън“ му паднат снимки на гаджето на кандидат-кмет на Лондон, няма да ги публикува…

Автор: Евгени Петров, Vevesti.bg

Вече изказах на стената си във Фейсбук категоричното си неодобрение от публикуването на секс-снимките на гаджето на арх. Игнатов.

Но последвалите коментари по въпроса омешаха морала по принцип с някои особености на журналистиката.

Има медии и медии. И у нас и по света. ПИК е класически таблоид. И то от балкански тип. Който иска го чете, който не – подминава го. Подобни снимки са излизали и в други развити демокрации /пак – не го одобрявам/, но само там, където им е мястото – в таблоидите.

Вие мислите, че ако на „Сън“ му паднат подобни снимки на гаджето на кандидат-кмет на Лондон в предизборна кампания няма да ги публикува? Айде бе…

Или пък „ония“ голи снимки на Мелания Тръмп в САЩ през 2016-та?

Използването на вибратори е невинно занимание в сравнение с някои други екзотични секс-упражнения. Та тях /вибраторите/ дори ги рекламират след 22 часа. Но видимото съгласие, с което младата дама се снима и самото разпространение на тези снимки поставят и то съвсем основателно въпроса: Коя е и каква е жената до кандидат-кмета на София.

Това трябва да се знае от обществото, затова и политиците са на показ отвсякъде и във всичко.

Съгласен съм с една от безбройните коментиращи, че така е много по-добре, защото подобни снимки в бъдеще могат да се използват за изнудване.

А най-вече е вярно, че от коментиращите масово искаха „Дайте линк“, за да видят… О, любопитството е огромно. И те ще продължат да четат ПИК въпреки показното си възмущение, за да оплакнат окото с някоя следваща клюка, или скандал.

И сега тази публикация се оказа със съмнителен ефект – едни са възмутени, а други – мотивирани да подкрепят арх. Игнатов. По скромното ми мнение не само заради „нулевия“ резултат това упражнение беше излишно – Игнатов така или иначе няма да стигне до балотажа. Просто ще си остане с игривата приятелка

Между другото са ми разказвали, че във Великобритания солидни хора на маса четат Файненшъл Таймс и Гардиън, а под масата на тайничко надничат в „Сън“.

Затова и тиражът на едните е 300-400 хиляди, а на другия – над 3 милиона.

Та ето тук исках да внеса малко яснота по въпроса за морала в политиката и някои особености на журналистиката. И по света, и у нас. Тази история ще бъде забравена след по-малко от седмица.

Между другото доста коментиращи поставяха въпроса: „А не е ли по-цинично, перверзно и опасно тиражирането на откровените лъжи и манипулации в предизборната кампания от купени медии“?

 Склонен съм да се съглася с тях, защото секс навиците на приятелката на един кандидат-кмет с не особено високи шансове да спечели са нищо в сравнение с публичното политическо мастурбиране в борбата за властта. И в София, и в други градове.