Виктор Димчев: Войната, която започна в България

Коментар на Виктор Димчев за „Ах, тези медии“

Арестът на ключови фигури от опозицията, включително лидера на най-голяма опозиционна партия, прегря общественото пространство на България. Отзвук имаше и в чужбина.

Нека погледнем фактите. На 17-ти март сутринта МВР създава досъдебно производство, базирано върху сигнал на Васил Божков и негови сведения, предоставени след бягството му в Дубай. След няколко часа премиерът Кирил Петков посреща европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Малко по-късно премиерът вика шефа на МВР, за да вземат решение да задържат лидера на опозицията. За целта премиерът свидетелства срещу своя бивш колега, а неговият подчинен нарежда на полицаите да арестуват, изземват, описват.

МВР изпраща съобщение на националните медии, с което съобщава, че е арестувало 4-ма функционери на партия ГЕРБ. Малко след това започва акция, в която по неясни обстоятелства са претърсени домовете на 3-ма от тях, които са и арестувани, след изрично нареждане на щаба в МС.

В първоначалната медийна информация става въпрос за злоупотреба с европейски средства, касае се за част от голяма операция на ГДНП, на фокус са 120 производства.

Успоредно с това вицепремиерът и други длъжностни лица започват да говорят, че това е производство срещу ощетяване на държавния бюджет със стотици милиони левове. МВР говори за изнудване. Самият министър мълчи, дори накрая го извеждат от НС с кордон от депутати. В рамките на 18-ти март се разбира, че всъщност става въпрос за разпит на свидетели, които не просто не са привлечени като обвиняеми, но дори не са разпитани. Просто са задържани за 24 часа на по една дървена пейка. Същите свидетели са извлечени от домовете им без съдебна или прокурорска заповед, в условията на неотложност – съществуваща мярка в законодателството, изискваща бързи действия при спирането на извършване на престъпление.

Престъплението се оказва предположение за извършване на такова, свидетелите са чували за действия, които не са виждали, МВР дори не си прави усилието да изиска мярка за неотклонение, правителството организира среднощен брифинг, където показва хвърчащи листове с „документи“. ПРБ отговаря с факти, следват още обвинения, бивши и настоящи министри се хвърлят да защитават загубената кауза. Лидерите на опозицията излизат от лапите на МВР под шумното одобрение на симпатизанти и дори доскорошни врагове.

Всъщност наблюдаваме първата обществена война в периода, където медиите са свидетели, а случващото се е в социалните мрежи. Именно там новинарите от националните медии потърсиха първо истината. Именно там техни функционери първи събраха информация, че арестите са обявени преди да се случат. Именно там премиер и главен хазартен бос на Републиката споделиха едновременно своята акция. Именно там се разкри, че има нещо нелепо в цялата операция. Именно в социалните медии този скандал се случи от самото начало, през протестите на опозицията, до освобождаването на арестуваните.

Този скандал сочи преломен момент, където събитията се случват повече в социалните медии, отколкото между институциите и медиите, които следят техните действия.

Следващата фаза на започналата война ще изравни силите, които доскоро бяха изцяло на страната на сегашната управляваща коалиция, която ползваше за свой форум социалните мрежи, въпреки че формално достъпът до конвенционалните медии беше отрязан. През 2022-ра година вече никой не проявява интерес кой вестник, кое радио, коя медия се интересува от даден аспект на проблема. Важното е кой какво е споделил в социалните мрежи.

Учудващо или не, в момента опозицията владее социалните мрежи, в които доскоро беше охулвана до безкрайност и трудно можеше дори да изрази своето мнение. Още по-учудващо е, че голяма част от конвенционалните медии са доминирани от позицията на управлението, което дойде с идеята да постави знак на равновесие и равноправие там.

Няма да е чудно, ако скоро опозицията започне да доминира изцяло ежедневната социална среда за комуникация на гражданите, откъдето доскорошните партии на статуквото обстрелват и запълват свободните позиции в регулярните обществени канали, телевизии, остатъците от вестници и радиопрограмите.

Резултатът от тази промяна може да и не се хареса на мнозина, особено на онези, които мислят, че всяка победа в тази война е нещо последно.