Виктор Димчев за настървението на лидерите на демократични формации извън Парламента…

От Фейсбук профила на Виктор Димчев

Настървението на лидерите на демократични формации извън Парламента започна силно да прилича на онази омраза, която имаха едни озлобени баби и дядовци с празни торби в началото на 90-те, когато жертва/виновник за нещастието беше правителството на Филип Димитров, а спасителите/надеждата беше партията майка/баща.

Тя донесе желаното - една тогавашна Тони Цонева размаха червена карта на България, едни икономисти се справяха с кризата чак докато по хамбарите не остана и зрънце жито, а тихият анализ на ръководството потъна в онази неизвестност, от която сега се пръкват същите деца на късния соц, които твърдят, че разкопчават колана и ни почват.

Е, аз твърде много се нагледах на заплатаджии, майстори и трикаджии, та не вярвам - нито на тях, нито на новата вълна червени управители, че дори и на премаскираните несполучливи копия на фалшификати, каквито са Манолова, Лупи, Христо и компания.

Иначе вие вярвайте, можете да блеете, не е забранено и да махате с опашка.

Да си знаете.