Волгин: Татковците и мадампомпадурите се опитват да скрият некадърността си, обвинявайки президента

Членовете на правителството на ПП-ДБ, съставено със задружните усилия на Алексей Петров (Бог да го прости!), Бойко Борисов и татко Петко, много обичат да се оплакват. Вечно някой им пречи да реализират героичните си и грандиозни дела. А като свой архивраг управляващите обикновено сочат президента Радев. Най-съществената част от великата им конституционна реформа е посветена именно на орязването и на без това символичните президентски правомощия. Не стига това, ами сега и специално „антиРадев“ законодателство ще правят. Да правиш закони срещу конкретен човек и, нещо повече, да променяш основния закон на страната, а именно Конституцията, за да си разчистиш сметките с някого, когато не харесваш, е проява най-вече на тежка мисловна импотентност.

Има и още един момент, който явно не е успял да проникне в съзнанието на тези политически гении. Добре, ще орежат президентските правомощия, защото сегашният президент не им харесва и защото бил „приятел на Путин“. Ама сегашният президент след няколко години вече няма да заема този пост. И е възможно следващият президент да бъде тъкмо от средите на днешните радетели за орязването на президентските правомощия. Възможно е следващият президент да не е „приятел на Путин“, а да е в дружески отношения с Байдън, Камала Харис или Володимир Зеленски. И какво ще правят тогава днешните „демократи“, които орязват правомощия? Сигурен съм, че пак ще искат промени в Конституцията. Само че този път с настояването да се увеличат правомощията на президент. Защото вече ще бъде техен човек.

Ето това е един от основните проблеми на българската политика и най-вече на политиците от умнокрасивия сектор. Те правят закони, които обслужват единствено техния злободневен интерес и нямат нищо общо с обществения интерес. Вижте какво става в момента в МВР. Както твърдят редица експерти по национална сигурност, там се извършва поголовна чистка и то не в името на професионализма, а за да бъдат защитени интересите на управляващите. Всъщност изпълнява се онова, за което лидерите на ПП говориха на своето заседание, чийто запис попадна в медиите. По-конкретно се изпълнява точката „ще правим местните избори с наше МВР“. Явно тези хора така разбират демокрацията. Според тях навсякъде трябва да има техни хора – от президентството да най-последната брънка на управленската верига.

Имайки това предвид, изобщо не бива да се учудваме, че най-важните решения за бъдещето на България не се взимат от официалните институции, а от хора, които не са избирани от никого. По всичко личи, че в политическото задкулисие се вихрят татковци, стринки, шуренайки и всевъзможни мадампомпадури, които разпореждат на министри и депутати какво да правят. Обикновено когато една държава се ръководи по този начин, резултатите са катастрофални. Защото татковците и мадампомпадурите от задкулисието не притежават нито опита, нито интелекта, за да управляват качествено. По най-глупашкия начин управляват и, съответно, постоянно се провалят. След което се опитват да скрият некадърността си, обвинявайки президента.

Разбира се, и днешните управляващи, както и почти всички техни предходници, обичат да обвиняват за неуспехите си медиите. На прицел са непослушните медии, тези, които се осмеляват да не венцехвалят властта. Защото, нека отровено си кажем, днес повечето български медии, особено големите телевизии, са просто едни ретранслатори на официозни позиции. Критичните към властта журналисти са малко. И затова към тях е насочено недоволството на управляващите. Дори наскоро ротационният премиер си позволи да поучава Съвета за електронни медии как да си върши работата, както и да дава съвети на журналистите как трябвало да се правят интервюта. Куриозното в този случай е, че г-н премиерът направи тези бележки в интервю пред собствения си пиар, в което интервю, естествено, нямаше нито един неудобен въпрос.

Един от най-често задаваните въпроси днес е колко дълго може да издържи  управление, създадено от странни хора, по странен начин и в очевадно противоречие с всичко, което подкрепящите го партии разправяха преди изборите. Тъжният отговор е, че тъкмо едно подобно управление може да издържи много дълго. Нивото на политическия ни живот е такова, че дори и най-големите некадърници да управляват България, те могат да се задържат на власт дотогава, докато никой не пречи на другия да си гледа интереса. А ако има обществено недоволство, правителството винаги може да го обясни с „коварните замисли на лошия президент или със зловредната критичност на лошите медии“. Само дето такъв тип обяснения няма как да превърнат некадърността в професионализъм. Безличието си остава безличие. Независимо от оправданията.

*Коментарът изразява личното мнение на автора, публикуван е в БНР