Времето на доносниците

От профила във Фейсбук на журналиста Константин Мишев

ВРЕМЕТО НА ДОНОСНИЦИТЕ

Моята майка, Венчето, коята е била инквизирана в Държавна сигурност. Която е лежала в Сливенския женски затвор. Която ме изпрати на външната врата и ми поля вода за късмет преди някога да избягам. Моята майка още като бях дете ме закле... никога и при никакви обстоятелства да не доноснича. Никога. И аз никога не съм предал някого. Дори да е престъпник.

Та да ви разпрявям... Срещу мен има доноси. Първо в полицията и след това в кметството на ЛОЗЕНЕЦ. И му пиша на кмета с яркото име КОМИТАТА. Искам да прочета доноса. Ама КОМИТАТА не разрешва.

Егати КОМИТАТА. Да не мога да прочета доноса срещу мен.

Вижте, драги и мили хора. Всеки има право да види и прочете какво са писали срещу него! Но КОМИТАТА не дава. Ами защо не дава?

Нещо не е в ред в тази община. И в тази държава. Някога се борех с дядо му на големия кмет. Но не е виновен Терзиев. Какъвто ще да е дядо му. Виновен е КОМИТАТА.  Да пишат доноси срещу мен... и да нямам право да видя какво е писал доносника.

Егати КОМИТАТА...Да не ми даде да прочета доноса. Ами този донос е срещу мен. Не е срещу Аврам Бакалина.

А мама ме учеше на друго. Никога да не доноснича. И аз никога не съм писал доноси. Само искам да видя и прочета какво са писали срещу мен. Но КОМИТАТА не дава. Константин Павлов - Комитата. Кмет на ЛОЗЕНЕЦ. А се чудите защо хората не гласуват? Защо да гласуват?

За да им отнемат правото да прочетат доносите срещу тях ли? За това ли да гласуват?

А някога го подкрепях това момче. КОМИТАТА. Ежеше се на Бойко Борисов. Защо се ежеше? Ами за да стане кмет... за какво друго?

Сладка работа. Кмет на Лозенец. А пък аз нямам право да прочета доносите срещу мен.

Това е положението. Комитско...