Явор Дачков: Добре е журналистите да послушаме съвета на Владо Николов и да не се лигавим всеки път по повод на някакъв успех

От Фейсбук профила на Явор Дачков

Днес Силвия Великова ми обърна внимание на една реплика на Владимир Николов след победата на волейболистите срещу Чехия. Неговият призив към журналистите е да бъдат по-обрани, да не преекспонират и истеризират толкова много успеха на момчетата и като цяло (без да го казва директно) да се държат професионално, а не като хистерични идиотки. Последното нарочно го казвам в женски род и е изцяло моя интерпретация, а не на Владимир Николов, който е възпитан човек и никога не би си и помислил подобни неща.

До онзи ден не подозирах, че имаме такъв фантастичен отбор по волейбол. Не че не се интересувам, но никъде във водопада от спортни новини нямаше и дума за това, че България изгражда силен тим.

Всички медии масово избухнаха след победата срещу САЩ. И то по първосигналния си начин. Репортажи с близки, роднини и прочие… По някое време не знаеш дали не разпитват близък на убит, на престъпник или на герой. Всичко се слива в едно медийно микве.

Семейството на Владимир Николов е чуден и светъл пример, но поради тази причина целият успех през погледа на българския волейбол се сведе до него. Другите играчи се превърнаха в статисти. Мисля, че и заради това Владимир Николов реагира, освен и заради трезвия си поглед на играч, който гони победата докрай и не се интересува от суетата, която съсипва фокуса и руинира победата.

Той, момчетата му и съпругата му излъчват фокус, трезва преценка, дисциплина и пълна отдаденост на това, което правят – без капка лигавщини и разсейване по суетни причини и без грам арогантност и простотия. Имат енергията и чистотата в спорта на Джокович. Може би и поради тази причина станаха толкова популярни – пълна контра на кръчмарското панибратство в стил шкаф „Хей, славяни“ по Илф и Петров.

Но е напълно несправедливо да бъдат само те във фокуса на медийното внимание, а най-добре за всички е такова нездраво внимание да няма.

Това каза г-н Николов на медиите днес и беше прав. Тази нездрава еуфория развращава и не носи нищо, освен експлоатация на плитки чувства, които биват забравяни след 24 часа.

Владимир Николов каза и нещо друго много добро днес: „Най-слабият мач на нашите, но добре, че победиха.“

Това много ме впечатли. Бях пленен от изумителната спойка на отбора, от изненадващите решения на разпределителя и абсолютния джаз, който тече там, защото се разбират без да се гледат, а само с периферно зрение и инстинкт знаят какво да правят. Страхотни играчи. И това за него бе слаба игра. Само уважение за тази взискателност!

Човек при себе си и изцяло погълнат от същината на това, което е неговата битка в тази игра, без да бъде „игрови“ в социалната писта. Той и семейството му предизвикват уважение без сантиментализми и пантофи. Но това е друга тема.

Добре е журналистите да послушаме този съвет и да не се лигавим всеки път по повод на някакъв успех, а да го приемаме с уважение. Префантосването и светските суперлативи всъщност са най-голямата обида за неговата сериозност и значимост.

И още нещо, което ми е много симпатично в този сюжет.

Преди 50–60 години социалистическа България научи капиталистическа Италия как се играе волейбол. Днес Италия ни се отблагодарява с италиански треньор, който ни върна в голямата игра. Има нещо много симпатично в тази приемственост.

P.S. Позволявам си да пиша и за това, защото е единственият спорт, който тренирах преди 40 години и около преди 50 килограма. Едната от сестрите ми беше надежда във волейбола за националите, но контузия прекъсна кариерата ѝ, а едни от най-любимите ми спортисти с интелигентно излъчване и здрав дух са волейболистите.