Дачков: Единственото постижение на служебния кабинет е да изстреля в политиката поредната нова трупа от мошеници

От Фейсбук профила на журналиста Явор Дачков

Единственото нещо, което постигна служебното правителство е да изстреля в политиката поредната нова трупа от мошеници - Асен Василев, Румен Спецов и Кирил Петков (това, струва ми се, е правилната последователност в интимната им йерархия:))

Дали е голямо постижение ще видим съвсем скоро. Като цяло това служебно управление беше и ще бъде още три месеца амалгама от некомпетентност, глупост, самодейност и ярко изразена корупционна линия - в ресорите на Петков, Василев, Кацаров и Комитова. Правителството на Радев се зае да управлява, вместо само да купи машини за гласуване и да не пипа нищо, защото са като майстори, които са влезли да поправят ремонта на предишните и само са ви убедили, че не е трябвало да гоните онези преди тях, които са ви късали нервите.

Да не говорим, че въобще не е трябвало да почвате ремонт. Всичко това под тържествената и глуповата ухиленост на Херо Мустафа и шпаргалките на Румен Радев за социалистически ценности, които споделял. Него поне го разбирам, защото иска втори мандат и ще се направи на сто маймуни, за да го спечели.

Да пита Бойчето как оцелява от 13 години като премиер, един от рекордьорите в Европа. За мен голямата щета от това правителство беше, че изкара Борисов стабилен, а неговото управление поносимо, а не патологично, каквото то беше. Видяхме, че няма никакво значение дали един мошеник е прост или е завършил Харвард, но също така и това, че предишните се оказаха по-опитни в управлението на страната, колкото и кьопаво да го правят. Това са българските възможности. Като се замисля, те винаги са били точно такива от 35 години насам, които помня съзнателно. Пожелателното мислене и илюзията, че има и друга по-добра, но скрита част, която всеки момент ще се събуди, за да ни оправи е по-вредно от това да видиш нещата такива каквито са и да спреш да фантазираш политически решения на проблем от националния характер. Цветан Стоянов има един чудесен измислен диалог между Каравелов и Ботев (мисля, че се казваше „Втората част на разговора“), в който още преди половин век и то при соца е прозрял тази затворена улица.