Юлиана Методиева: Атанасов ме простреля право в очите със съобщението, че Демократична България ще се коалира с БСП

От профила във Фейсбук на журналиста Юлиана Методиева

Тази сутрин рано-рано ми звънят от „Да,България“. Втори път. Още на първия учтиво отказах, но видимо са на зор. Питат взела ли съм вече решение да им стана застъпник? Телефонният ми номер го имат от годината на техния изборен прощъпулник. В една софийска гимназия тогава вписвах със застъпническа старателност каквото видях. Дори и онова, което не е видимо за простото око. Журналистически навик. Някои неща хич не ми харесаха. Още по-малко ми харесват и днес.

Вбесена съм от Атанас Атанасов, шеф на ДСБ и партньор на Да, България! Простреля ме право в очите със съобщението, че на предстоящите избори Демократична България ще се коалира с БСП и всякакви други леви и черни свободни валенции! Генералът от ДСБ, разбира се, пет пари не дава дали с новината си по БНР ме е проснал като труп, та едва шавам.

През 2017 в бившия дом на Българо-съветска дружба този бивш секретар на МВР седна до мен заедно с Радан Кънев. Миришеше на бъдещ брак по сметка. Затова ми се поизпари желанието да се запиша в бъдещата партия на Христо Иванов. Демократи за силна България (ДСБ)от раждането си са като домашно тъкано чердже. Тук-таме прозира синя прежда. Човек го хваща истинска депресия като се има предвид гордото минало на Съюза на демократичните сили и антикомунистическия призив  „кой не скача - е червен“! Но такъв си беше Иван Костов. Разсърдва ли се - рита котлето. После в телевизионен и радио ефир копае гроб на политическия враг, ако и довчера да му е бил приятел.

Може да е е проява на партийна деменция тази заявка за коалиции на генерал Атанас Атанасов. Но ако няма медицина в постъпката му,  е повече от нахалство. Тя е криминален акт! Посегателство върху политическата ми памет! Направо кражба! Все едно ми взима личната карта и със заграбената самоличност тръгва да се представя за мен като труженичка в къщата с червени фенери!Покойната ми майка ще се обърне в гроба. А какво ли ще правиш, генерале,  с онзи софийски милион от Орлов мост дето пееше „Времето е наше“ и запокитваше в лицето на комунистите 45 годишната си омраза?