Юлиана Методиева: ОЛАФ простреля в краката мазните версии за Пламен Узунов

От профила във Фейсбук на журналиста Юлиана Методиева

Видима прилика между Себастиан Курц и Румен Радев няма, пази Боже! И етническият им произход е различен, в смисъл на цивилизационно ДНК. Ранговете им също не са съизмерими. Къде е канцлер на Австрия, къде е президент на малката балканска страна!

Малка, но с мераци да е голямата работа на Балканите. Не че това стана ясно от вчерашната ария на нашия човек. Той винаги хвърля ръкавица на вътрешната политика. Това  главоболия с корупцията и мафията, мутрите вън, направо с тях става и ляга. Бойко Борисов пък му е като витамин С или В 12. Или хапчета виагра за самочуствие и тонус. Те го ободряват, макар не винаги. Едва ли ще му помогнат да заглуши тихата мъка от ОЛАФ, защото вчера простреляха в краката мазните версии на президентския му екип относно Пламен Узунов и злоупотребите с джипове. Да ги пита човек тези от ОЛАФ, защо точно на президентския отчет решиха да се държат като детективите в сериала „От местопрестъплението“ и да вадят нескриваеми улики!

Себастиан Курц е политик – визионер. Днес е казал пред белградското издание Cord, че Австрия напълно подкрепяла европейския път на всички страни от Западните Балкани. И на всичкото отгоре щял да настоява за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, били стратегически. Австрийска му работа. Но е дразнещо, че нарича Северна Македония „примерен кандидат“. Следва да го консултират по-съвестно изследователите на софийските потайности и българския мейнстрийм. Там определението „примерен“ определено отсъства, за сметка на всякакви пъстри псувни и кръчмарски епитети, изразени на дипломатически и вестникарски езици. Нямаме ли право да си псуваме съседа? Имаме, защото и той прави същото. Но младичкият Курц не ги разбира тези работи. Той разбира от Белведере, Моцарт и разни виенски красоти, които при случай ни вкисват самочувствието.

Румен Радев е мотивирано за кариера старо момче. Хоризонтът му е тесен. За друго е учил, разписвал се е във войнишка ведомост, а когато му пъхат в устата цитати от Гьоте за пред публиката, се задавя в собствената си необразованост. Този президент идва на мястото на един Петър Стоянов, чийто външнополитически стил, език и ниво, моето поколение на прехода следеше с гордост. Това не е без значение. Да седнеш на стола след Стоянов, то е като да навлечеш дрехите на майка си, завършила американски колеж или Оксфорд, с идентичност на светлинни години от твоята! Или пък да преписваш философското есе на състудента, за да имитираш неговия ум. И все така да не ти иде отръки да казваш каква България да е в Европа, по дяволите!