Юлияна Методиева: Мая Манолова, няма да ти простя Костинброд

Червен кмет на синя София би бил като погребална гладиола на купон

Автор: Юлияна Методиева, Фейсбук

Още миналата година допуснах кандидатирането на госпожа Омбудсман за кмет на София. Белезите на начинаеща шоуменка, която ако трябва ще скочи и с парашут, проличаваха като старо акне върху обработена със скъпа козметика кожа.

Подозирах Мая Манолова, че макар видимо да се занимава със защитата правата на хората каквато роля има Омбудсмана, първо обича себе си. Учила съм Станиславски и знам предупрежденията му към начинаещите актьори. Да обичат първо изкуството, после себе си в него. А при Мая не е така, о, съвсем не!

Да вземем например спецификата на София, който е моят роден град. Нейният роден град е Кюстендил, готини череши и трудова дискриминация на хората от гетото. Типична провинция. А софиянците сме чудо хора. Можем да се препъваме в личните си купища от боклуци, но ако Фандъкова не ни е почистила чешмичките в градинката, вдигаме врява до бога. Устати сме колкото САЩ и Саудитска Арабия взети заедно. Сутрин още със събуждането се сещаме колко ни е яд на ремонта на “ Граф Игнатиев“. Мигом влизаме във фейсбук и написваме, ало, учителката, що не се научиш как се редят плочки и кви са тия перки от акула! Или пък детските градини. Ама толкова ни е яд, че трябва да се чака за прием на децата ни, че цяло НПО създаваме да се бори с нередностите. От сутрин до вечер изпращаме прессъобщения до „Московска“ 33 за живи вериги, флашмоби и каквито граждански номера имаме под ръка. Нареждаме като стари свекърви „Фандъкова това, Фандъкова – онова“! Понеже повечето от нас са стари СДС-та и владеем в синьо почти целия общински съвет, правим разни дребни игрички с хората на Калоян Паргов.  Игричките ни са хитри, та хитри. Хем да се качим на главата на кметицата, хем да плашим гаргите колко мразим опозиционната БСП.

Да кажа на Мая. Няма да ти простя Костинброд, госпожа. Давахте го толкова чистосърдечно в лъжите си за бюлетините, че се уплаших дали не страдате от някаква хромозомна аберация. В смисъл, онова, което порядъчният човек смята за неморално, кривият поглед го преобръща с хастара навън. Ти да викаш не може така, а Мая да тропа с крак и да вика, може, и още как!

Ако ще приеме да се явява на кметската надпревара, Мая Манолова да помисли добре. Всеки има минало. София е град с минало, с барикади, с долу Жан Виденов, с митинги, на които софиянци пееха „Развод ми дай, сбогом любима“. Любимата партия винаги ще наднича иззад Мая колкото и да се преструва тя на независима. Направо ще стърчи.

Неприлично е да се яха София с това минало, говоря го сериозно. Масово цветът ни е син. Червен кмет би бил като погребална гладиола на купон, като лош дъх, като изфирясала лютеница и червиви кюстендилски череши.