Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Юристът Любомир Талев с подробен анализ за странните назначения в правосъдното министерство

Мрежата

Юристът Любомир Талев с подробен анализ за странните назначения в правосъдното министерство

Снимка:

Юристът Любомир Талев направи подробен анализ и разкрива в свой пост във Фейсбук странни назначения в правосъдното министерство. В края на мандата на второто служебното правителство на Румен Радев се оказва, че за зам.-министър на Янаки Стоилов е назначена съдия Юлия Ковачева, която се прочу след като в първото служебно правителство на Румен Радев се опита да ограничи вота на българите от чужбина.

Ето какво още пише Талев за странните назначения:

ЧИЕ НАЗНАЧЕНИЕ Е ЮЛИЯ КОВАЧЕВА?

От медиите вчера научихме, че дългогодишната съдия (понастоящем във Върховния административен съд) и бивш член на Висшия съдебен съвет Юлия Ковачева е била назначена за заместник-министър на правосъдието. Любопитното около това назначение е, че то се случва по-малко от месец и половина преди датата на предсрочните парламентарни избори, ще рече в края на мандата на втория служебен кабинет на румен радев. Какво точно е накарало служебният министър проф. Янаки Стоилов да осъзнае нуждата от такъв безспорен професионалист в политическия си кабинет след изтичането на мандат и половина? За да си отговорим на този въпрос, нека сравним профила на съдия Ковачева с тези на другите двама заместник-министри на правосъдието, които очевидно не са избирани от проф. Стоилов, а са му натрапени от президентството като приближени и доверени лица на радев.

Мария Павлова беше служебен министър на правосъдието в най-първото служебно правителство на радев през 2017 г. (защо човек, който е бил министър, след това би приел заместник-министерски пост в същото ведомство, което както и да го погледнем, е понижение, е въпрос, чийто отговор би ни навел на много интересни изводи - от широчината на банката кадри на президента, до самооценката на някои хора). Първият ѝ престой в Министерството на правосъдието се запомни с връчения ѝ Златен скункс, задето изпрати от името на министерството букет на Монумента на Окупационната Червена Армия и за участието ѝ в сагата с изработения по указание на президента законопроект, отнемащ правото на глас на българите в чужбина (чиято сгласувателна преписка „мистериозно“ изчезна, след края на мандата ѝ). Второто ѝ пребиваване в МП започна с изричната задача да открие доказателтства за твърдението на един от кошаревските свидетели на Мая Манолова, че бил плашен със записи на изнасилване в затворите. От това, разбира се, не произлезе нищо, а и цялостният ѝ принос към дейността на министерството към днешна дата клони към нула. Злите езици твърдят, че понастоящем проф. Стоилов е в състояние на студена война с нея, като можем само да гадаем какви са причините за това.

Фигурата на втория служебен заместник-министър - пловдивския адвокат Иван Демерджиев - е по-неизвестна за широката публика, но не по-малко интересна. Слуховете твърдят, че е близък до президента по пловдивска линия и по-конкретно чрез падащия си по нацистките униформи президентски сътрудник Пламен Узунов, прочул се напоследък с това, че получава съдебни решения преди да са постановени, и ги изпраща на заинтересованите страни (убедени сме, напълно безвъзмездно), както и че беше заснет да получава плик с „пури и уиски“ от скандалния бивш митнически началник Петко Петков като знак на благодарност (причините за благодарнотта са спорни: според самия Петков оказана помощ при лечението на негов роднина, според не толкова доброжелателни коментатори - роднинско назначение в системата на митниците). Факт е, че приносът на Иван Демерджиев към дейността на министерството също е доста спорен. В неговия ресор е може би най-важната дейност на МП - нормотвормческата, но напоследък именно ту куца, като за последните три месеца на интернет страницата на министерството са публикувани за обществени консултации едва три проекта на нормативни актове общо, от които първият  - Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, е изработен по време на редовното правителство на ГЕРБ и „Обединените патриоти“, а вторият - Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за заплащането на правната помощ, предвиждащ увеличаване на заплащането за правната помощ, е изработен не от министерството, а от Националното бюро за правна помощ, като интересното е, че няма данни Иван Демерджиев, който, както казахме, е адвокат, да е декларирал конфликт на интереси във връзка с проекта, и да се е отстранил от процеса по съгласуването му. За сравнение, докато министър на правосъдието беше Десислава Ахладова, редовно всеки месец за обществени консултации бяха публикувани между два и четири проекта на нормативни актове, а в същия период беше извършена и комплексна оценка на въздействието на Закона да кадастъра и имотния регистър и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му във връзка със създаването на имотния регистър. На практика последният месец с голям брой публикувани проекти на нормативни актове за обществени консултации в ерата „Демерджиев“  е юни, като става въпрос за проекти, изработени по времете на министър Ахладова (същото се отнася и до списъка със законопроекти, изпратен в 46 НС от служебното ръководство на МП и включен в отчета му).

Дебело държа да подчертая, че причината за това забавяне в нормотворческата дейност на МП не е в професионализма на експертите там, които, с малки изключения, са същите, а в начина на ръководство и приоритетите на прекия ръководител на тази дейност - служебният заместник-министър Иван Демерджиев. От предполагаемата му близост с кандидата за президент румен радев (засвидетелствана впрочем от камерите и обективите) произтича и видимото му желание на всяка цена да съдейства за постигането на целите на последния, дори и когато те не влизат в сферата на компетентност на МП. Нагледен пример за това е водещата рола на министерството при изработването на законопроект за прилагане на санкциите по Закона „Магнитски“, където с оглед на факта, че става въпрос за санкции, наложена от чужда държава, водеща роля би трябвало да има не МП, а МВнР. Крайният резултат от тази активност все още не е изложен пред зажаднялата публика, но ако медийните публикации, говорещи за носене на отговорност не само от пряко санкционираните лица, но и за техните роднини по права линия и по сватовство (нещо, което дори националсоциалистическа Германия и интернационалсоциалистическа Русия не си позволиха официално) са варни, това би било сериозен атестат за правосъзнанието на заместник-министър Демерджиев. Друг пример за неособено свързаната със служебното му положение деятелност на господина е усърдието му да консултира МРРБ и АПИ как да не изпълняват (т.е. да нарушават) сключените договорки за ремонт на пътната инфраструктура. Тук заместник-министърът стигна до гениалното прозрение, че валидно сключен договор може да се смята за прекратен, защото възложителят по него твърди, че е останал без пари - теза, която може да бъде оборена от всеки завършил облигационно право третокурсник по право, който знае, че обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност (чл. 81, ал. 2 ЗЗД), тъй като парите са родово определени вещи, а „родът не погива“.

Дали мотивацията за цялата тази извънслужебна активност на заместник-министър Демерджиев е безкористното му възхищение от личността на президента, или (както твърдят злите езици), трябва да я търсим в това, че му е обещано ако проф. Стоилов все пак получи прословутото назначение в Конституционния съд, той да бъде следващият служебен министър на правосъдието, можем само да гадаем. Факт е, че цялата тези деятелност консумира ресурсите от качествени експерти в МП и ги отклонява от същинската дейност на министерството, в резултат на което тя страда. Факт е и, че от непремерените и реваншистки изказвания на Иван Демерджиев в стил Радев-Рашков (като публичната му закана отпреди известно време да осигури изповед, причастие и бръснене на служителите от Бюрото по защита на свидетелите) страда репутацията на министерството.

Този кратък обзор на професионалните качества и достойнствата на досегашните служебни заместник-министри от „президентската квота“ прави още по-ярък контрастът между  тях от една страна и съдия Юлия Ковачева от друга и прави въпросът защо доказан професионалист и авторитет в магистратската общност като нея трябваше да бъде привлечен в ръководния екип на МП едва в края на втория мандат на служебното правителство? Дали не наблюдаваме първото назначение за служебен заместник-министър на правосъдието, изхождащо не от президентството, а лично от проф. Стоилов? И не представлява ли то закъснял опит за еманципация от страна на последния, след като (както бях писал и по-рано) се е убедил, че след неохотното и неособено успешно изпълнение на поръчката на тандема Радев-Рашков срещу неудобния главен прокурор Иван Гешев няма да получи обещаното назначение в КС и желае поне да се опита да остане в историята като сравнително успешен служебен министър, а не просто като параван за изпълнението на поръчките на президентството? Или дори румен радев се е убедил в капацитета на протежетата си и е решил предизборно да пробва да подобри дейността на министерството? Предстои да разберем.  

 


Топ новини

виж още

Актуална тема