Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Юрий Вълковски след COVID-19: За първи път се почуствах обгрижен от институциите

Мрежата

Юрий Вълковски след COVID-19: За първи път се почуствах обгрижен от институциите

Юрий Вълковски след COVID-19: За първи път се почуствах обгрижен от институциите - Tribune.bg
Снимка:

От Фейсбук профила на Юрий Вълковски- изпълнителен директор на фондация Reach for Change България:

COVID-19. Добре съм. Вече здрав и извън карантина.

И аз го минах. Беше неприятно, но щом не стигнах до болница, явно не е било много тежко. Най-важното е, че всички домашни и близки са добре и не успях да предам на никого.

Не бих писал за това публично. Освен това си намалих FB до минимум и за момента почти не го ползвам (не се сърдете, ако не отговорям на коментари под този пост).

Но изпитах нужда да споделя нещо позитивно за тази болест и как се справяме с нея като общество. Истината е, че за пръв път се почуствах обгрижен от институциите.

В понеделник, 25 октомври ми излезе позитивният тест.

Във вторник ми се обади личният лекар, който беше вече информиран от РЗИ и започна да ме следи.

В сряда ми се обадиха от РЗИ да проследят контактните лица и да ми обяснят за карантината.

В четвъртък ми се обадиха от МВР, много любезна полицайка, за да ми посъветва да не нарушавам карантината, че има вече много досъдебни производства, глобите са големи.

Паралелно всеки ден, в продължение на 14 дни ми се обаждаше или лекарката или сестра, за да проследи състоянието ми, да си запише с каква температура съм и да помогне, ако имам нужда.

НО, най-впечатляващо беше, че след няколко дни ми се обадиха от Столична община и дамата започна с думите: "Предвид Вашето състояние, има ли кой да ви пазарува, да ви купува лекарства? Имате ли нужда от помощ?"

Всички институции работеха в синхрон, всички бяха загрижени как съм (включително полицейският инспектор се интересуваше от състоянието ми), всички бяха на мястото си.

Знам, че не винаги е така. Знам и колко дупки има в обществените ни системи. Но има и такави примери. Нека да ги казваме. Нека да не ги подминаваме. Лошото трябва да се посочва, но и доброто трябва да се подчертава.

Благодарен съм на всички тези хора в институциите, които бяха заедно с мен по време на болеста и на които се радвах да вярвам.


Последвайте ни в Google News

 

Коментари (2)

Ник Браво! Достойно постъпихте, както са постъпили и слузжбите спрямо Вас!
18.11.2020 22:46 / Отговор
Ева Така трябва да бъде в идеалната реалност. Добрите примери, дори да са редки, трябва да се разказват и мултиплицират. Ако институциите са направили нещо правилно - да се похвалят и да им се благодари, а не само да се обвиняват, когато не са или да се каже, че за това им се плаща. Лекарите си рискували живота за нас - това им била работата и затова им се плащало - как пък не. По-доброто общество си зависи от нас и се създава не само с протести и недоволства, а и с партньорство, взаимна подкрепа и положителна мотивация.
19.11.2020 08:58 / Отговор

Добави коментар




Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети