За салама, обещанията и промяната, която още чакаме

Източник: NEXTNEWS

Свободата Санчо е като салама, който ти така лекомислено режеш. Най-вероятно всеки от нас помни тази „духовита“ реклама, завъртяна в национален ефир.

В наши дни този цитат може да се използва  и като еманация на случващото се в сградата на Народното събрание. Партии, които се нарекоха носители на „промяната“, ни говорят за свобода, нови ценности и морал. Предлагат продукта си, рекламиран, като нещо ново, непознато и различно. Но дори и за човек  рядко гледащ телевизия става ясно, че сюжетът зацикли, зацикли и промяната, а с нея свободата, Санчо.

Седейки пред телевизора, държащи с ръка дистанционното на online parliament  и слушайки обидни реплики и квалификации, нахлуване в държавни институции, се питаме в какво всъщност ни убеждават да вярваме политиците, които коват законите в  България и може ли от тях да очакваме да направят живота ни по-добър

И докато  от плейъра ни звучи песента „Е… майката, какъв живот живея“, придружена от реплики, като : „ Ама то е ад, бе“ или, , „мутра“, „страхлив заек“ , а ние продължихме да я чакаме – нея – Промяната, защото така ни казаха, а може би и това искахме да чуем.

От високата парламентарна трибуна се говори  и  за  мораториум, както  и за ревизионна комисия, но теми като състав на правителство и поемане на отговорност остават на заден план.

Бързо се приемат решения, как да гласуваме, ако живеем в чужбина, определя се дори кой ще назначава централната избирателна комисия, гласува се увеличение на депутатските заплати, след няколко часа и тяхното намаление, предизвикано от медиен интерес. Докато ние очакваме някой да поеме отговорност. Отговорност за COVID-кризата, отговорност за хората останали без работа, отговорност за пенсионерите.

Е, драги зрители, истината е в това не само да слушаме обещания, но и да видим резултат от изречени думи.

„Не вярвай в думите – нито в собствените си, нито в чуждите… Вярвай само в делата – и в собствените, и в чуждите.“