Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?

„Те ги вдигат, аз ги плащам“ ли е предложението за космическа минимална пенсия, пита финансистът

Николай Василев, 24 часа

Следя преговорите за съставяне на правителство, както и действията на служебния кабинет. Досега не е имало толкова много криви огледала. Всички политически координати се объркват.

Уважаваният от мен Трайчо Трайков, модерен десен човек, предлага цената на тока да бъде замразена на днешното и без това силно субсидирано ниво и всички приемат. Възхитен съм от последното интервю на Мика Зайкова, която разсъждава по-пазарно и отговорно от целия служебен кабинет и от няколко финансови министъра.

Служебните кабинети странно участват в популисткото наддаване. Не знам с какво ще останат в историята двете служебни правителства на 2021 г. Да свършат някакви реформи – забравете. Чужди инвестиции, важни за държавата проекти и сделки – също. Оптимизация на раздутия публичен сектор – не. Ваксиниране и добра информационна кампания за пандемията – няма. Преди половин година основна задача беше внасянето на Плана за възстановяване, но закъсняхме и парите също ги няма.

Цяло лято се занимавахме основно с актуализацията на бюджета. Бях против по три принципни съображения: 1) Няма нужда от постоянни актуализации всяка година без драматична причина, каквато тази година няма (война и др.). 2) Не е работа на служебни кабинети да променят драстично социалната политика, особено в средата на годината. 3) Преди година президентът нарече Бюджет 2021 „разхитителен“ и бях съгласен. След това неговите хора вдигнаха разходите с още над 2 милиарда.

Призовавам за обществено-поръчкови пости през декември. Приятно озадачен съм от постигнатия бюджетен излишък до ноември. Ако завършим на излишък, няма да пестя добрите думи, независимо, че излишъкът ще е основно заради спрените капиталови разходи. Силно се надявам служебните министри да не решат да опукат милиарди през декември „като за последно“, за което всички остро критикувахме предните правителства. Горещо призовавам да не се харчат никакви милиарди в края на годината. От тях традиционно ползата е спорна, а злоупотребите в особено голям размер – безспорни.

През декември 2019 и 2020 г. се изхарчиха към 15 млрд. лв., повечето от които извънредно, без обществени поръчки, без конкурси. Някой помни ли поне 1 милиард къде отиде? Единственото сигурно е, че натрупахме дългове и дефицити. Сегашните като предишните ли са? Да видим. Нов кабинет тази година ще е позитив за държавата. След обърканата 2021 г. всички ще се радваме да има работеща коалиция. Нови лица, някои нови идеи, усещане за промяна, спиране на негативни практики – това са големи позитиви. Ще е добре за бизнеса да има яснота и предвидимост, желателно за цял мандат. Моите комплименти обаче спират дотук.

Преговорите – равнение наляво

Удивен съм и разочарован от това, което се случва. Прилича ми на наддаване между леви и по-леви. Който предложи популистко харчене, приема се веднага. Ако някой загатне наченки на реформи, сам се отказва. Ето най-драстичните примери:

• Ще замразяваме цената на тока – предложено от най-десните и прието

• Таван на разходите като % от БВП – неизвестен, но на никого не му дреме

• Бюджетен дефицит от 3.5 до 5% – приема се „компромис“ от 4.5%. Най-големият след Виденов. Нов дълг към 6 милиарда – честито на младите, на тях го завещаваме. Те за това ли гласуваха?

• Отсега се предвижда актуализация за юни – не си спомням и такъв прецедент. Иронично предлагам да минем на редовни тримесечни актуализации и извънредни помежду. Да не мислите, че ще спестяваме нещо през юни? Залагам на 2.5 милиарда нови разходи...

• Приватизация – няма

• Концесии – няма

• Капиталов пазар – няма

• Оптимизация на раздутата администрация – няма

• Закриване на някоя от нароилите се държавни бизнесструктури – няма. Ще харчим за нови.

• Пенсии – колкото повече, толкова повече. Далеч над половината от хората ще получават еднаква пенсия. Дефицитът в НОИ сигурно върви към 10 милиарда, но никой не знае и не му дреме.

• Всички проблеми в държавата ще се решават с милиарди бюджетни пари, но ще наричаме това реформа.

• Откъде пари за всичко това? Ако се повиши събираемостта, добре. Но не трябва да приготвяме тигана предварително. Сега ще вдигаме максималния осигурителен доход и ставките на социалните осигуровки – честито на работещите. Преките данъци няма да се вдигат – засега. А в бъдеще? Ако заради своя популизъм управляващите посегнат и на данъците, бизнесът ще им поиска оставката. И аз ще се включа със сигурност.

Изненадващо, служебният кабинет също готви Бюджет 2022. Предложи се космическа минимална пенсия от 490 лв. Вече 2/3 от пенсионерите ли ще получават еднакво или колко? Няколко часа по-късно цифрата се коригира на 430 лв. – разлика от милиард-два, нищо работа. За тази бъркотия от иначе сериозното Министерство на финансите пък нямам думи. Предлага се и нов дълг до 12 милиарда. Това е към 10% от БВП.

Надали ще разберем дали това се прави самостоятелно или в комплот с бъдещите управляващи. Ако е самостоятелно, макар че се познават добре, това е удар под кръста. Изглеждат щедри „като за последно“, но залагат бомби за следващите. „Те ги вдигат, аз ги плащам“ във висша форма. Новото управление може да бъде по-лявопопулистко от Виденов.

Тежка квалификация, нали? Но нека видим фактите, а не емоциите.

1. Кой харчи повече? Бюджет 2022 може би ще преразпределя с 5-10% от БВП повече от средното за годините на Виденов. Но никой не се интересува от цифри.

2. Днес с намаляващо население държавният апарат е голям. Но никой няма намерение да го оптимизира.

3. Бюджетен дефицит. При Виденов накрая катастрофирахме с над 13% дефицит за 1996 г. Сега лежерно ще заложим една трета от това – 4.5%. А после след юнската актуализация – Бог знае. Но сега имаме валутен борд и уж ще влизаме в Еврозоната. С такъв дефицит се застрелваме в крака. Какъв Маастрихт, какви пет лева (милиарда исках да кажа).

4. Виденов все пак приватизира доста. Сега думите приватизация и концесии са табу.

5. Виденов не е национализирал и не помня да е създавал масово огромни държавни предприятия с бюджетни пари. Сега това е посоката. Следващият държавен мастодонт ще е в Мариците.

6. С масовата приватизация, макар противоречива, Виденов имаше принос за развитието на капиталовия пазар. Българската борса изведнъж стана интересна и после имаше златен период през 2001-2007. Сега няма политик, който да знае, че има борса. Все едно американският финансов министър да не знае, че има Уолстрийт. Но там това би било абсурд.

7. Виденов вероятно е вдигнал заплатите и пенсиите с по-висок процент, но в условия на хиперинфлация. Накрая станаха няколко долара на месец. Но тогава пенсионният модел не е бил толкова уравниловъчен и разбичкан, колкото сега. В момента нямаме модел, а система за щедро раздаване на калпак за сметка на дългове и дефицити.

8. Преките данъци днес са по-ниски и уж няма да се качват – добре. Но това е заварено положение. Данъците падаха през 2001-2008 и не се вдигнаха след това. А от догодина?

Резултатът: Според мен по някои показатели новото управление печели състезанието по ляв полулизъм. Опасявам се, че за тези думи даже никой няма да ми се обиди. За новите управляващи левичарството изглежда комплимент.

Извод – готви се лявопопулистка контрареволюция

С такива политики няма да имаме финансов министър на годината в света. Но може някой финансов министър да бъде предложен за социален министър на годината. Какво смята бизнесът, работещите хора, младите, българите в чужбина, които мислят дали да се върнат в България? Или уж десните? Това ли е техният идеал?

* Авторът е бивш вицепремиер и министър в две български правителства.