Загадките около Полфрийман: Двамата роми и мъжете с палка и пистолет, които го обезвреждат

Съдийката Жанина Начева от ВКС, която ще решава дали да има ново дело за предсрочното му освобождаване, е потвърдила присъдата му от 20 г. на последна инстанция през 2011 г.

Източник: „24 часа“

Джок Полфрийман ще стане на 33 г. на 13 октомври. Още не се знае дали ще празнува на свобода в родината си, или в центъра за чужденци в Бусманци. Роден е в Сидни. Майка му Мери е зъболекар и бивш общински съветник в един от районите на града. Баща му Саймън е патолог. Полфрийман завършва средното си образование в Австралия и след това става редник в Британската армия. Когато убива Андрей Монов и се опитва да убие приятеля му Антоан, Джок е на 21 г.

Андрей Монов е единствено дете на родителите си. Майка му Аксения е нотариус, а бащата Христо е психолог. По време на убийството на сина му Монов-старши е зам.-председател на Агенцията за закрила на детето. След това е депутат.

Андрей Монов е убит, когато е на 20 г. Тогава е студент по право. Голямата му страст е футболът. Фен е на „Левски”.

Припомняме за фаталната среща на двамата младежи, без да се познават, за убийството на българското момче и за всичко, което се случва в нощта на 27 срещу 28 декември 2007 г.

Връзката на австралиеца Джок Полфрийман с България минава през Англия. След като завършил колеж в родината си, той се записал в Британската армия. През май 2006 г. се запознал с англичанина Греъм, който си купил къща в софийското село Маджаре през 2005 г. Сприятелили се и Джок му помогнал да ремонтира постройката. След това Греъм дал и ключ на Полфрийман, за да отсяда там, когато идва в България.

Двамата се чули по телефона в началото на декември 2007 г. Джок казал, че има две седмици ваканция в края на годината, и се разбрали да пристигне у нас. Това е било четвъртото му пътуване до София. Греъм резервирал самолетен билет за Полфрийман за 22 декември, а за приятелката си Линдзи - за 24-и. Полфрийман пристигнал и се настанил в хостел в центъра на София. Изчакал 2 дни. На 24-и Греъм пристигнал в града, за да посрещне гаджето си на летището. Момичето трябвало да отпътува обратно за родината на 28-и.

На 27-и тримата тръгнали за София. Настанили се в „Арт хотел”. Платили за една нощувка и веднага тръгнали за рок бара на ул. „Лавеле”. Там се запознали с българина Антон. Изпили заедно по две-три бири. Говорили за музика и за младежки политически движения. Новият приятел на Полфрийман казал, че е метълист, а чужденците обяснили, че по-скоро са пънкари и антифашисти. Антон разказал, че България има младежки организации с крайнодясна ориентация - футболни хулигани и скинари, и че има вражда между крайнодесните футболни хулигани и малкото леви организации като пънкарите. Често имало сбивания между тях.

Метълистът предложил на компанията да отидат до друг бар, който работи до по-късно. Греъм не се чувствал добре и се прибрал в хостела. Така Джок, приятелката на Греъм и българинът тръгнали към площад „Св. Неделя”, където минути по-късно ще е и компанията на Андрей Монов.

Около полунощ тримата са там. Линдзи се притеснила за Греъм и искала да го чуе. Купили ваучер за 5 лв. от павилиона на ъгъла на бул. „Александър Стамболийски”. Въвеждайки кода, българинът чул скандирания в посока откъм метростанция „Сердика”. Обяснил на Джок, че това са футболни хулигани. След това тримата отишли на отсрещната страна на булеварда, където е ресторант „Хепи” и застанали от вътрешната страна на оградата. Полфрийман попитал новия си приятел дали момчетата от агитката са нападнали някого. В този момент около 20-те момчета вече не скандират. Малко по-рано младежите са били заедно с Андрей Монов и приятеля му Антоан Захариев, които още са в заведение на бул. „Мария Луиза” и ще минат по същия маршрут след около час.

Всички имат среща в дискотека „Соло” до Съдебната палата.

Около 1 ч след полунощ Андрей и други приятели от компанията тръгнали в посока на „Соло”, а по пътя е „Хепи” на площад „Св. Неделя”, където е Джок Полфрийман. Минали през подлеза на метростанция „Сердика”. До сградата на „Булбанк” се разминали с двама мургави младежи, вероятно цигани, които така и не са открити по-късно. Нито са търсени, нито сами са се свързали с МВР, прокуратурата и съда, за да разкажат какво се е случило.

Според свидетели групата на Андрей разменила реплики, като словесният спор прераснал във физически сблъсък, който продължил кратко. След това момчетата продължили и се разделили на две групи. 4-ма вървели по-напред, а зад тях още 3-ма, сред които и Андрей Монов. Един от тях спрял на павилиона до кръстовището, за да си купи цигари. 4-мата от първата групичка вече ги чакали от другата страна на булеварда. Тогава забелязали тримата зад оградата на „Хепи”, сред които е Полфрийман. В този момент австралиецът се затичал да пресича бул. „Александър Стамболийски” към метростанцията, където били останалите от компанията. Приятелят му - метълистът, му викнал да се върне. Полфрийман обаче не спрял, а навлязъл между момчетата, които се разпръснали. Започнал да ги бута и да вика на английски „Ноу фашизъм”. В ръката си държал нож тип „пеперуда” и го размахвал към всеки, който се намира наоколо, разказват по-късно свидетелите от фаталната нощ.

Подсъдимият крещял и на развален, но добре разбираем български. Вървял срещу тях и посягал да мушка напред, изпъвайки ръката си. Антоан Захариев го попитал какво прави. Казал му да хвърли ножа. Чужденецът обаче продължил застрашително да върви към него и предизвикателно да вика: „Хайде, хайде...”. Според фактите, приети от съда на три инстанции, в този момент Полфрийман спрял на място за момент, след което направил две-три много бързи крачки към Антоан, който се опитал да се обърне, но при завъртането на тялото му Джок го намушкал странично в гръдния кош от дясната страна. Захариев паднал на земята и се подпрял на ръцете си. Полфрийман го изчакал да се изправи и веднага след това отново започнал да го гони, а Антоан се държал за раната.

По същото време Андрей Монов бил далеч, но видял какво се случва с приятеля му. Останалите от компанията хаотично се преместили към мястото на нападението.

Джок обаче не спрял. С ножа в ръка посегнал към друго момче, което било срещу него. То се отдръпнало инстинктивно, извивайки тялото си, и така успяло да избегне пробождане. След това продължил да замахва с ножа към наобиколилите го момчета. Тръгнал към един от тях, той се дръпнал назад, но се спънал и паднал на земята. Друг го издърпал и го спасил. В този момент Андрей Монов вече е много близо до мястото на свадата. Полфрийман направил няколко много бързи крачки към него. Монов нямал време да се отдръпне. Джок замахнал с дясната си ръка, в която държал ножа, и го намушкал отляво в ребрата. Андрей се хванал за мястото на пробождането и куцайки, побягнал към бул. „Мария Луиза”. Един от младежите започнал да вика, че трябва да дойде линейка. Монов вече е паднал на земята, а негов приятел държал главата му изправена. Около него всичко било в кръв. В този момент няколко от момчетата започнали да хвърлят камъни по Полфрийман. Един с пистолет и друг с палка му казали да хвърли ножа. Джок го оставил на земята. В един момент се навел, за да го вземе отново, но един от компанията изритал острието. Сигналът за сбиването вече е получен в полицията и на мястото пристига патрул от 3-о РПУ. Един от униформените сложил белезници на Полфрийман, а другият видял окървавения нож на земята. Предупредил да не се пипа нищо, запазил местопроизшествието и се обадил на колегите си от Криминална полиция.

Двамата от компанията на Полфрийман се прибрали в хотела след пристигането на полицаите. Приятелката на Греъм разказала, че е станало сбиване между футболни фенове и Джок, но не споменала нищо за намушкване.

Веднага започват разпити. Показания дават пазачите на хотел „Шератон” от другата страна на булеварда, тези на паркинга, които са били в кабинката, на метри от мястото на сбиването. Взети са и записи от камери на обектите наоколо.

Андрей умира още на мястото на инцидента. По-късно става ясна причината - ножът на Полфрийман е засегнал белия му дроб и сърцето. И двамата са били пияни в тази нощ. Промилите алкохол в кръвта на жертвата са 2,9 - средно опиянение. На убиеца - 1,0, на Антоан Захариев - 1,8. Ножът на Полфрийман е дълъг 28 см с дръжката, а металната режеща част е 12,3 см. Обяснил, че го е взел от дома на приятеля си в село Маджаре.

Австралиецът е обвинен в умишлено убийство по хулигански подбуди на Андрей Монов и опит за убийство на Антоан Захариев. Така и не става ясно кои са двамата роми, станали причина за конфликта между Полфрийман и приятелите на Андрей. Както и двамата мъже с пистолет и палка, които са приклещили Джок и са го принудили да остави ножа си.

Полфрийман е осъден на три инстанции на 20 г. затвор и 450 хил. лв. кръвнина. На 27 юли е окончателното решение на Върховния касационен съд - същия, който сега трябва да реши дали е законосъобразно предсрочното му освобождаване от затвора. Член на състава, разглеждал делото през 2011 г., е съдия Жанина Начева. Сега тя е председател на състава, на който беше разпределено делото в четвъртък по искането на главния прокурор.

Съдът не приема тезата за самоотбрана, Джок тръгнал към групата, не те към него.

Освен това имал само 3 ранички по задната повърхност на левия лакът.

Причиняване на смърт при неизбежна самоотбрана. Това твърди Джок Полфрийман от самото начало на разследването. Ето и версията на неговата защита:

Компания от 15-ина пияни младежи, между които Андрей Монов и Антоан Захариев, излиза от подлеза на метростанция „Сердика” около 1 ч след полунощ на 28 декември 2007 г. Движили се в посока към бул. „Александър Стамболийски”. Полфрийман ги наблюдавал. Малко по-рано приятелят му разказвал за футболните хулигани и десните младежки организации в България и той бил повлиян от това. Между компанията и преминаващи двама роми възникнал конфликт с викове „Ей, мангал!”, който веднага прераснал във физическа агресия. Футболните фенове ги подгонили, единият бил съборен на земята с юмруци и ритници. Джок Полфрийман имал нож в джоба си, но без да го вади, се втурнал с викове „Назад, назад!”, за да помогне на бития. Разбутал младежите от компанията, наобиколили падналия, и се навел над него в опит да му помогне. Тогава агресията на младежите се насочила върху австралиеца, те започнали да бият и ритат него. В един момент австралиецът успял да се изправи, извадил ножа в дясната си ръка и започнал да го размахва високо над главата си. За момент младежите като че били респектирани и се отдръпнали в посока към бул. „Ал. Стамболийски”. Полфрийман се обърнал отново към метростанцията, за да види какво е положението на бития ром. Тогава вече бил плътно заобиколен от няколко момчета от приятелската компания. Отново бил блъскан и ритан, а след това започнали да го замерят с бетонови блокчета. Ударите били насочени към главата му.

С лявата си ръка Полфрийман се опитал да се предпази и отбил няколко от хвърлените по него блокчета, а с дясната размахвал ножа с цел да сплаши нападателите, без да има намерение да промуши някого. Въртял се постоянно в кръг, защото винаги някой се опитвал да го нападне в гръб. Ударите върху него обаче продължавали и при един от тях паднал на земята, където отново бил ритан и удрян.

Според Саймън Полфрийман, баща на Джок, синът му не е способен да извърши убийство. Бил човек със силно чувство за социална справедливост и не бил агресивен. Представил документи с характеристики още от училището. Там пише, че показва силен интерес и всеотдайност към социалната справедливост и че правел всичко възможно, за да помогне на другите. Един от работодателите му посочва, че Полфрийман не е агресивен, не се държи по заплашителен начин и докладите от нощта на инцидента били невероятни. Също така от първата вечер в полицията по време на разследването и давайки показания пред съда, през цялото време Джок не бил променял показанията си.

Какво обяснява Полфрийман

Разказва, че е видял група хулигани, които са издавали заплашващи звуци и страхувайки се за своята сигурност и за безопасността на момичето с него, е решил да се скрие от тях. Твърди, че не е търсил неприятности. Когато видял, че младежите нападат двама роми, погледнал и видял единият да бяга нагоре към метрото. След това тръгнал да види дали е успял да избяга от преследващата група от 15 души. Забелязал, че събарят другия ром и започват да го бият жестоко. Отишъл, докато групата все още го биела, разбутал момчетата, ощипал го по раменете, използвайки показалеца и палеца си, и го попитал на български „Добре ли си?”. Нямало отговор и предположил, че е в безсъзнание, защото не реагирал. Според показанията на австралиеца мъж го удрял по лицето. Твърди, че това е бил Андрей Монов. Отстъпил назад, след което групата момчета го нападнали. Това го провокирало да извади ножа и да извика на български „Назад, назад” много пъти. Според обясненията му групата продължила нападението, като всичко това се е случило пред „Булбанк”, точно до метростанцията. Полфрийман, с цел да запази живота си от непрекъснато заобикалящите го младежи, замахвал с ножа, за да ги отблъсне. Причината, че всички са видели ножа, е, че го е държал високо над главата си. Мотивацията му била защита. Казва, че си спомня всичко преди смъртта на Андрей Монов и след това, но не и момента, когато е намушкал жертвата. Твърди, че е бил в безсъзнание или замаян, като според него тогава Монов е починал.

Съдът обаче не приема тази защитна теза. Според магистратите Джок Полфрийман не е бил нападнат, защото безспорно той е отишъл при групата, а не те при него. Не приемат, че е нападнат едновременно от 15 човека, бит, замерян и удрян с каменни плочи, защото медицинските документи сочат друго. Нараняванията му са били незначителни - само 3 повърхностни разкъсно-контузни ранички по задната повърхност на левия лакът. Съдът приема, че едва след извършеното от него престъпление е бил замерван с пръст и плочки, а не преди това.