Загиналите в катастрофа по нечия вина са обречени на посмъртно унижение от купени институции и лъжливи свидетели

От Фейсбук профила на Милена Фучеджиева

Загиналите в катастрофа по нечия вина в България са обречени на посмъртно унижение. Те са унижавани от купени институции и от лъжливи свидетели. Оцелелите са обречени на доживотна травма не само от оцеляването си, но и от безсилието пред непочтената верига от хора без морален компас. Компасът в България се върти налудничаво във всички посоки. Безгръбначни, безпринципни, неморални хора на всякакво ниво унищожават други хора без да им мигне окото, без да имат елементарно самосъзнание за последиците от действията ми.

Един приятел в опит да ми помогне в моята вече вековна травма от катастрофата в която загина бащата на Радина, ми каза, че е време да загърбя миналото. То просто е минало. Няма смисъл да се стои в него. Само че няма просто минало. Още по-малко в България, страната на лъжците. В случаите, подобни на моя и на Ради винаги има някой, който най-малкото е замълчал, а в нашия случай има един, който подмени показанията ми с неговите лъжливи показания за скоростта с която се движеше колата. После този човек разлепи некролози на Ради из София с посланието "Прости ми, Ради!". Извинявал се е за лъжата си, която спасяваше Христо Сираков от реален затвор, а не лекия трудов режим на който беше осъден и който му позволяваше да се прибира в къщи в събота и неделя, както и в средата на седмицата. Прошка от мен не беше поискана, макар и да бях загубила бащата на детето ми, едва оцеляла с тежки физически наранявания. Не беше поискана и от детето ни, което оцеля по истинско чудо, защото бях със счупен таз, кост беше пробила пикочния мехур, той се беше спукал, и получих перитонит заради който беше въпрос на часове до смъртта. След операцията няколко дни не се е знаело дали ще оцелея, а за миниатюрната, 3 месечна Радина, пък съвсем беше сигурно, че трябваше да бъде абортирана заради всичко, което тялото ми беше понесло точно около нея. Но и тя и аз оцеляхме.

Сега, когато напишеш в Интернет името на Сираков, никъде няма и следа от тази "случка" от неговата биография. Той приживе се беше погрижил да не излизат никакви резултати, свързани с катастрофата. Разбираемо, има деца пред които не иска да изглежда убиец, но наивно, защото аз оживях.

Психическата травма от оцеляването ми и загубата на Ради в момент в който бяхме най-щастливите хора на света, защото щяхме да имаме дете, никога не може да бъде изтрита. Не знам как Радина се роди нормално дете, защото докато бях бременна с нея аз плачех всеки ден за Ради и не можех да ям. Плодът беше спрял да расте и се наложи да ме вземат в болница. В последствие битката за детето ми продължи под друга, психологическа форма, която ме беляза завинаги. Докато децата на Сираков имаха бащинска опора и топлина, и са материално обезщетени от баща си, моето дете можеше да разчита само на мен. Беше под достойнството ни да го съдим за пари. И въпреки това, въпреки тежките битки, които водих през годините, с Радина оцеляхме физически и психически. Оцеляването ни беше възможно благодарение на заминаването ни за Америка. Радина беше на току що навършени 8 години, а аз на 28 с пълната яснота, че за нас не може да има нормален живот в България. Америка ни даде всичко, което пожелахме и повече. Научи ни да сме това, което сме. Освободи ни.

Пиша за катастрофата и смъртта на Ради, и вероятно ще го повтарям до края на моя живот, защото в България справедливост нямаше тогава, няма и сега. Единственото, което можеш да направиш е да се бориш за мястото си под слънцето с всички средства с които разполагаш личностно. Това е и отговорът ми на загрижеността на приятеля ми - когато любимият ти е загинал и детето ви е останало без баща, няма как да загърбиш миналото. Можеш само с времето да направиш камъните, които тикаш нагоре по склона по-обли, но никога няма да станат по-малко тежки.

Изпитвам огромно съчувствие и разбиране към всички хора в България, които са пострадали от катастрофи или са загубили близките си. Борете се за справедливост, но ще сте най-самотните хора в битката си. Ще ви подкрепят хора като мен, но зад гърба ви ще се извършват подлости и законът няма да се спазва. След престъпниците, лъжците и подлеците остават съсипани човешки съдби и убитите са убивани много пъти. Всеки път когато се нарушава законът за да бъде спасен престъпник от наказание. Ние с Радина се преборихме със съдбата, но тя никога не е виждала баща си, а и не всеки има тази сила за която благодаря на Силата.