Започна се… Пак сме „не народ, а мърша“, пак „малък, но много прост народ“, пак „тръгваме си, Терминал-2“

От Фейсбук профила на Димитър Стоянов, юрист, специализиращ в областта на конституционното право

Скъпи приятели, започна се… Пак сме „не народ, а мърша“, пак „малък, но много прост народ“, пак „тръгваме си, Терминал-2“, а Тхеодоре Ушефф даже каза, че ако Гюров не спечели, „умните и красивите“ повече нямало да спасяват България (по-голяма реклама на Илияна Йотова не бях виждал). Голяма сълза ще пусна, че не сме осъзнали този велик и неповторим потенциал и сме се отказали да потекат река от мед и масло!

Още повече на кампанията казах на една дама, член на ИК на Гюров и Кандев, че след изборите пак ще живеем в едно общество и че този тон и тази реторика просто са най-малкото неприемливи. Как ще се гледаме помежду си, ако всички мостове бъдат изгорени след едните избори? Изборите идват и си отиват, хората остават.

Има и нещо друго, което така и не разбрах – защо бре, хора, мразите собствения си народ, с който делите една родина, един език, едно минало, една земя, едни корени? Защо целите да го обругаете на всяка крачка, за да покажете колко велики сте вие? И, когато не стане на вашето – неразбрани и недостижими…

Точно тази арогантност и самовлюбеност стои в основата на всички политически провали на т.нар. „демократична общност“.