Защо е изнервен Крум Зарков?

Правосъдният министър знае, че политическите решения в правосъдието са опасни, но трудно приема професионалните критики по промените в НПК и ЗСВ

Проектозаконът за разследване на главния прокурор и възможността да бъде избиран и отстраняван само с гласовете на съдийската колегия във Висшия съдебен съвет, е писан в продължение на 15 години. Това разкри служебният министър Крум Зарков по време на обсъждането на проекта за изменения в НПК и съдебния закон на първо четене на заседанието на парламентарната правна комисия, проведено в сряда. Странно, защото всички смятаха, че Зарков и неговият екип, са автори на законопроекта, а се оказа, че той е дело на цяла армия от законотворци, работили неуморно цели три петилетки, пише „Труд“.

Изказването министърът направи видимо изнервен от неспиращите повече от пет часа критики по внесените текстове, които бяха отхвърляни параграф по параграф заради очевидното погазване на Конституцията. Служебният министър си изпусна нервите след изказването на заместника на главния прокурор и ръководител на Националното следствие Борислав Сарафов, който определи като „слаби“ юристи авторите на проекта за промени в НПК и ЗСВ.

Тонът и съдържанието на изказването леко смути присъстващите в зала „Изток“ на парламента, особено когато министърът натърти, че проектът бил дело на 15-годишен труд на хора, работили за държавата. Сякаш прокуратурата и въобще съдебната власт, която категорично даде да се разбере, че не приема погазването на основния закон, не са част от същата тази държава. В крайна сметка, след това Зарков повече не пророни и дума.

Какво искаше да каже служебният министър?

Вероятно, че познава българската Конституция, че не е едноличен автор на охулените текстове, че проектът е дело на тежък  колективен труд. Ако е вярно, че текстовете наистина са писани в продължение на 15 години (друг участник в дискусията спомена 10), значи Зарков е прав. Освен ако оттогава сам не е обмислял подобни идеи, мечтаейки някога да стане главен прокурор. Думите му потвърждава и фактът, че повечето параграфи са на практика копирани от проекта на предния министър на правосъдието Надежда Йорданова.

Защо трябваше служебният министър да реагира нервно, след като е вписан като вносител от името на министерството - т.е. от неговия екип? И при положение, че сам се е хванал на хорото и е играл по чужда свирка, звучаща фалшиво? При това не като юрист, а като политик.

Какво всъщност каза политикът Зарков на магистрата Сарафов?

Че от 15 години някой си е блъскал главата как да постави под зависимост прокуратурата и съдебната власт, как да назначават, освобождават и държат на каишка главния прокурор, да сменят „при необходимост“ шефовете на върховните съдилища, да раздадат прокурорски функции на МВР и пр. и пр. Но ето, че днес, когато е настанал моментът за тези промени, те са се оказали невъзможни без промени в Конституцията (в момента немислими) или без погазването й.

Да беше казал, че внесеният от него проект е плод на политическата безизходица в страната, всички щяха да го разберат. Но трябваше да уточни и кой е виновен за нея. Или пък да беше потърсил с екипа си решение на проблемите, искайки мнението на практикуващи съдии, прокурори и следователи, на конституционни съдии, на Висшия съдебен съвет, учени в сферата на наказателното право, на юридически съсловни организации и неправителствени организации. Все щеше да стигне до далеч по-удачно решение. Явно обаче целта е била друга, не правна.

Едва ли някого убедиха и отговорите на отправените критики към проекта, дадени преди заседанието от заместника му Емил Дечев. Зам.-министърът обясни например, че полицаи, а не следователи трябвало да разследват главния прокурор, защото така било записано в доклади на Европейската комисия и резолюции от съвещания на министри в Съвета на Европа. Е, и? В някои европейски държави главният прокурор е и министър на правосъдието, в други разследванията се водят от съдия-следователи, в трети правната уредба е едва съпоставима с останалите. Навсякъде националната правна система е устроена и работи съобразно действащата в страната конституционна уредба, без това да им пречи да следват общоевропейски принципи и стандарти.

Главният прокурор и заместниците му категорично нямало да се разследват от съдия. Той щял да бъде определен на случаен принцип сред избрани от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и назначен като прокурор във Върховна касационна прокуратура. След приключване на разследването, пак щял да си стане съдия. Хитро измислено, стига това да не беше чиста проба извънредно законодателство, забранено от Конституцията. В чл.119, ал. 3 е записано: „Извънредни съдилища не се допускат“.

С този закон, според вносителите, ще бъдат спрени десетките осъждания на държавата в Европейския съд по правата на човека, налагани съгласно  съдебната практика по случая „Колеви срещу България“. Въпросът тук е, ако е точно с този проектозакон, няма ли България скоро да бъде връхлетяна от нова вълна осъждания в Европейския съд. Този път по друга причина, за която ни намекна приятелски не друг, а Венецианската комисия. Преди месеци оттам пристигна становище за предложените от министър Надежда Йорданова промени в съдебната власт  (по-късно копирани в проекта „Зарков“). Становище, съдържащо изрична препоръка – да бъде постигнат баланс с българската Конституция.

Оказва се, че екипът на Зарков в министерството, който няма авторство над скандалния законопроект, в продължение на месец не е положил поне малко усилия да съобрази текстовете с тази европейска препоръка. Тоест да я изпълни. Иначе казано, да си свърши работата. А сега се сърди на Сарафов, че казал истината.

Надежда все още има. Обсъждането на законопроекта бе отложено за следващата сряда. Дано дотогава депутатите разберат, че политическите решения за правосъдието са опасни, защото те пораждат каскада от нови проблеми пред правовия ред.