Защо не трябва и няма да има служебно правителство на Румен Радев…

От Фейсбук профила на Цветан Гайд

Какво предлагат за нашата (на всички български граждани) къщичка (държавата) групировките зад Румен Радев, евентуално след мечтаната от тях оставка на сегашното правителство? Всички единодушно сочат – служебен кабинет, съставен и назначен еднолично от Румен Радев, каквито правомощия му дава не улицата, а именно президентската институция, чиято функция той тотално подмени.

Нека погледнем предишния му служебен кабинет. В него „ярка” личност (помните снимките му с нацистките символи) е бившият тогавашен министър на вътрешните работи и сегашен президентски съветник по националната сигурност, арестуван и разследван от прокуратурата за търговия с влияние, за лобирано от същите групировки кадруване при назначението на български посланици в чужбина, и даване на българско гражданство на съмнителни руснаци. И какво излиза? Готвят ни корумпирано служебно правителство, което се „бори с корупцията”!? И като видяхме как Радев като ужилен от разследването на подопечните му скочи тутакси в строя да брани общия фронт на политическата мафия, зад която стоят разследвани олигарси и откровени престъпници, можем да си представим как би защитавал и стопирал (под алибито на „народното възмущение” в „защита на президентската институция”) всяко разследване на свои министри, които би назначил в едно хипотетично служебно правителство. И то забележете, такова правителство би било неконтролируемо от Народното събрание (такова не отговаря пред парламента, защото е назначено в режим на предсрочни избори), и напълно безотговорно в комфорта (при евентуалната хипотетична оставка на Гешев, искана от организирания протест) на „верни” пионки в прокуратурата и съдебната власт). А на всичкото отгоре разрастването на пандемията може да му послужи за претекст да се продължи до безкрай мандата на такова правителство – за да се саморазправи докрай с всяка опозиция… Ето това е истинска диктатура всъщност, такава, каквато готвят другарите, яхнали протеста… И това е „кабинет”, зад който стои не кой да е, а мафиотът Божков, който не случайно нарече своя проект – „българското лято”!? Представяте ли си какво беззаконие ще наложи такава гмеж…?

Е, да, ама не… Криво са си направили сметките.

Другарите не осъзнават, че в момента консолидират всички, които досега са наблюдавали безучастно безвкусното им шоу. Прехвърлиха границата на търпимост и събудиха чувствителността на българите към тъпите политически номера… Шоу , шоу, ама като ти дойде до дома, ще нариташ шутовете да си ходят в партийните бърлоги и вечерните развлекателни предавания… Това, че разчитат на вечните „професионални” протестиращи (в предреволюционните ситуации през миналия век са наричани лумпени), футболните агитки и платените социолози, няма да им помогне за дълго да подхранват илюзията , че представляват народа.

Българинът може да спи, когато се боричкат ашлаците на улицата, но когато някой иска да му бутне къщичката (в случая държавата), скача да я защити. Защото гарантирам ви, българите които се трудят и борят всеки ден за бъдещето на децата си , за оцеляването на професия и бизнес, може да им е трудно и тежко, но няма да си похарчат бъдещето, за да седнат неканени на държавната софра демагози, озлобени льотчици и червени партийци (не визирам само БСП/БКП, но и всякаквите метастази на техните „нови” политически проекти). Това е съвсем различна представителна част от българското общество, много различна от дежурните мрънкащи, мамините синчета, глезльовци и „купонджии”, които харчат парите на татковците си (червените бабички, партийните функционери и левите интелектуалци на хранилка, изобщо не коментирам). Същите след като заскучее купона или пораснат (неизбежно подобно поколението на хипитата през миналия век, когато трябва да градят семейство или нещо наистина стойностно), ще псуват същите дежурни лъжльовци, на чиито лозунги сега скачат по сигнал от мегафона и тъпана... Защото неизбежно ще проумеят техните лъжи… Затова съм убеден в краткосрочния животец на политическото „отроче” на протеста (спомнете си колко бързо паднаха ореолите на пионките от уличния театър през февруари 2013). Вълната (подобно на всяка вълна, получила се от обществено цунами по време на криза, каквато е и тази сега в световен мащаб), постепенно ще затихне в политическото блато на партийните жаби, крякащи програми, в които и те самите не си вярват (всевъзможните предложения за Велико народно събрание и други конституционни промени са само залъгалки–примамка за шарани в мътните води на „всенародното недоволство”, чрез което да се инсталират във властта). Въпросът е как да реагират нормалните хора, за да „произведе” всичкото това недоразумение колкото се може по-малки поражения в обществото и държавата. И това зависи от всички нас – сега да застанем срещу духовете на омразата, разврата и червената реставрация. За да видим по-скоро (възможно най-скоро) този надут балон да се спука (вонята, от който за съжаление ще остане дълго да мирише в българската политическа действителност...)