Защо Нидерландия забрани машинното гласуване? Фалшификации без следа

Анализ на Даниела Горчева за „Филтър. бг”

Десетки години наред в Нидерландия гласувахме с компютърни машини в защитена среда (избирателни секции). Бях голям почитател на този вид гласуване. Бързо, лесно, удобно! Вечерта, почти веднага след като приключеха изборите, узнавахме резултатите.

В Нидерландия още през 1966 е въведена механична машина за гласуване, която през 1978 е заменена с електронна такава.
През 1991 вече е въведен специален компютър за гласуване – stemcomputer.

Тази идилия приключи през 2009 година. Махнаха машините и ни върнаха обратно хартиените бюлетини с червения молив. Бях много разочарована и се надявах, че след някоя и друга година ще се върнем отново към машинното гласуване.

Уви, не. Така мислех тогава. Но когато по-късно се поинтересувах и разбрах причините, си казах: слава Богу, не.

Нещо повече. Преди няколко години в Нидерландия бе забранено дори електронното преброяване на гласовете.

 Причината?

Опасност от подмяна на вота. И то без да останат следи от фалшификацията.

А подмяна на вота означава на практика държавен преврат.

За действителните експерти по информационна сигурност са азбучни истини: първо, че абсолютна сигурност срещу пробив в информационни системи няма и не може да бъде създадена, и второ, че колкото по-атрактивна за пробив е една информационна система, като например система за електронно гласуване за получаване на властта за години напред над една цяла държава, толкова тя е по-изложена на атаки за пробив, рискът за пробив е по-голям и защитата й е по-трудна.

И това непрекъснато се доказва практически и всекидневно навсякъде по света с пробива и на най-защитените компютърни системи в света.

Няма да се разпростирам надълго и нашироко в дебата, който бе започнат от компютърни експерти в Нидерландия – една от най-напредналите в технологично и всякакво отношение страна в света. По-важното е, че в Нидерландия политиците слушат експертите. Които от своя страна не са политикани, а професионалисти.
Но това е така в рационалните общества, където хората са научени да не си играят с националната сигурност, а да мислят и обмислят, преди да предприемат нещо. И ако разберат, че някъде нещо издиша, овреме да запушат дупката.

Удивително е, че народните представители у нас, които навярно с добри намерения, въведоха в уж европейска България машинно гласуване, изобщо не се замислиха защо то бе отменено и дори забранено в най-демократичните и правови европейски държави –  при това в най-напредналите в технологично отношение европейски държави като Нидерландия, Германия, скандинавските страни, Великобритания и т.н.
Всъщност, на практика в нито една страна на ЕС не се провежда изцяло машинно гласуване.

Наистина, в Швейцария се провеждаше експериментално машинно гласуване в три кантона, но на предишните избори и то бе отменено и прекратено.
В някои белгийски общини около Брюксел също се провежда машинно гласуване, но в цяла Валония, например, то е забранено.

Във Франция бяха правени опити за повишаване на избирателната активност сред френски граждани, живеещи в САЩ, посредством онлайн и машинно гласуване, но те не доведоха до нужния резултат.

В една бивша съветска република, днес член на ЕС – Естония има онлайн гласуване от 2007 година и… оттогава – досега либералната партия ER, която го въведе, винаги печели изборите като първа сила. Може и да е случайно. Но едва ли.

Нещо повече.

В България не само бе въведено машинно гласуване, когато навсякъде в ЕС има масов отказ от него, а бе забранен хартиеният вот.

Проверих в кои страни в света не може да се гласува с хартиени бюлетини.
Ето ги:
Бразилия, Венецуела, Сомалия, Саудитска Арабия, Оман.
И България.
Чудна компания, както се вижда!

Най-често срещаният аргумент на българските привърженици на машинния вот е, че в България имало много недействителни бюлетини.

Този проблем е лесно решим.
Огромна част от невалидните бюлетини са такива, вследствие на това, че преференциалното гласуване в България обърква хората с излишна сложност.
Много по-лесна, ясна и разбираема и изключваща грешки и злоупотреби е нидерландската система, но за това ще се спра малко по-късно.

Друга част от невалидните бюлетини се драскат от самите избиратели – било в знак на протест срещу всички партии, било, че са били принудени по един или друг начин да гласуват за дадена партия и да снимат бюлетината си като доказателство.  Знам такива случаи. Снимат бюлетината, а след това я задраскват и я правят невалидна.

В Нидерландия впрочем, ако човек сгреши в тъмната стаичка, той просто може да излезе и да поиска от комисията друга бюлетина, а предишната се унищожава.

Ако има опасения, че у нас бюлетините се драскат не от самите избиратели и не нарочно, в знак на протест, а се драскат от членове на комисията с цел гласовете за противниковите партии да бъдат обявени за невалидни, то този проблем е лесно решим с повече застъпници и наблюдатели.

Вярно е, че има опити да се подправят изборите и сега. Но разликата е, че следите остават! Така бе доказана изборната измама на БСП през 1990 – именно с подправените бюлетини.

И най-важното: с хартиените бюлетини никога не може да подмените напълно целия вот.

С електронно (машинно) гласуване обаче може. Само за минутки.

И не, не е нужно машината да бъде включена в Интернет, за да бъде хакната.

Машината представлява компютър, който може да не е включен в Интернет, но е свързан в мрежа с другите машини и всички те оперират с програма, с която се броят гласовете. Всяка машина има USB порт, през който се внася или извлича информация – например, за да се зареди съответната програма за отчитане на гласовете, както и след гласуването да се изтегли информацията от подадените гласове в съответната машина.
И е елементарно на въпросния носител за внасяне на информация или за извличане на информация да има един специално написан за целта malware, който да подмени вота и крайния резултат.
Така че в случая дори не става дума за външни атаки, макар че и такива не са изключени.

Ето какво казва и американският експерт по кибер сигурност проф. Халдерман.

„На изборите в Украйна след революцията, където не е имало Интернет гласуване, но събирателният процес, събирането на всички гласове от цялата страна се е извършвало от свързани в мрежа компютри, които са преброявали и публикували гласовете, атаката отново е била свързан с групи от Русия.

„Като изследовател и човек, който иска да подобри състоянието на демократичните технологии, не мога да оправдая нещо, което по някакъв начин би повлияло на резултата от изборите“ – добавя проф. Халдерман.

Наистина, когато в една толкова технологично напреднала и при това некорумпирана страна като Нидерландия, се усетиха и премахнаха машините в избирателните секции, защото експерти ДОКАЗАХА, че само за минутка-две е възможно да бъде подменен вотът, човек трябва сериозно да се замисли преди да предприема действия, които практически могат да доведат до държавен преврат.

Особено пък в корумпирана България, където някое наше сръчно боравещо със софтуер момче (срещу определена сума в банковата си сметка, от когото трябва) ще подмени вота даже без да се замисли за последствията.

Как гласуваме в НИДЕРЛАНДИЯ

Всеки човек получава по пощата  – и то поне две седмици преди изборите, ЛИЧНА ИЗБИРАТЕЛНА КАРТА – така наречения stempas.

На нея е изписано вашето име и адрес, дата на раждане, също на коя дата от колко до колко часа и КЪДЕ, на кой адрес може да гласувате.

На обратната страна може да упълномощите някой да гласува от ваше име.

Без такъв ПАС (лична карта на избирател) на ваше име и без документ за самоличност не може да гласувате.

Така се премахва възможността някой да гласува два или три пъти, защото може да гласувате само като предадете на изборната комисия своята лична карта на избирател.

Нещо повече.
В края на изборния ден бюлетините, пуснати в урната трябва да отговарят на броя на личните избирателни карти.

Така се избягва възможността в урната да има предварително поставени бюлетини, например.

Пак доста време преди изборите получавате вкъщи една примерна бюлетина (разликата с оригиналната е, че в тази няма квадратчета за отбелязване срещу имената на кандидатите).

Целта е предварително да я разгледате, проучите, да видите как изглежда, да намерите мястото на Вашата партия или на вашия избраник, а не да се чудите в „тъмната стаичка“ и да се чудите къде е вашият човек.

Това предполага и по-малко грешки и съответно невалидни бюлетини в деня на изборите.

 

Невалидните бюлетини

Имало било много недействителни бюлетини в България. За съжаление в България направиха твърде сложно преференциалното гласуване и затова не е чудно, че много хора се объркват.

Ето как изглеждат бюлетините в Нидерландия, където също може да се гласува с преференции, но бюлетините са направени така, че да няма объркване.

 Хоризонтално по цялата бюлетина са подредени партиите.

 Под всяка партия вертикално са подредени кандидатите й със своите имена ( и дори с населените места, от които идват).

 Бюлетината е една и съща за ЦЯЛАТА страна.

Тоест, ако искам да гласувам за Мартин, Петър или за Георги, не е нужно да съм в точно определен избирателен район. От цялата страна и дори извън нея, ако съм в чужбина, ще мога да гласувам за тях.

Това  – бюлетината да е една и съща за цялата страна, а не различна за отделните избирателни райони, е важно, защото се спазва правилото всеки глас да тежи еднакво.
Не някой кандидат от слабо населен район да стане народен представител с хиляда гласа, а друг да не може да влезе в парламента, въпреки че за него са гласували 30 хиляди души.

Основни реални рискове при електронно/машинно гласуване:

1. Възможност за подмяна на действителните гласове и резултати на изборите от страна на имащите властта в момента на провеждане на изборите и от страна на желаещите да получат властта при изборите.
2. Възможност за „регистриране” на недействителни неподадени гласове и добавянето им в резултатите от изборите от страна на имащите властта в момента на провеждане на изборите и от страна на желаещите да получат властта при изборите.
3. Възможност за елиминиране на анонимността на гласа на отделните избиратели от страна на имащите властта в момента на провеждане на изборите и от страна на желаещите да получат властта при изборите.