Защо Радев не пипа хората на ДПС в земеделието и енергетиката?

Адвокат Георги Богданов, Фейсбук

По време на продължилите цялото лято протести срещу управлението на ГЕРБ, Пеевски/Доган и Гешев президентът Радев бе единствения, който оказа институционална подкрепа на протестиращите. Слаба, неориентирана, сведена до фрази и вдигнат юмрук, но все пак подкрепа. Тогава за миг се заблудих, че този човек е израстнал в развитието си, ориентирал се е кой-кой е в родната действителност и се е еманципирал в достатъчна степен, за да води самостоятелна политика. Както все по-често напоследък се оказва, пак съм сбъркал.

В една сериозна книга за легендарния войник Швейк бе казано, че войната вървеше нормално, докато не се намеси Генералния щаб. Друг учен мъж бе казал, че войната е твърде сериозна работа за да се остави на военните. Така стана и сега. Защото едно е да вдигаш юмрук, а съвсем друго е да управляваш. Ама наистина да управляваш с цел да демонтираш шайката на ГЕРБ и ДПС от властта, от възможностите ѝ да се храни от държавната хазна.

Действията на правителството на Радев показват видимото желание да не се засягат по какъвто и да е начин икономическите канали от които се хранят ГЕРБ и ДПС. Уволненият административен секретар на МВР или пък главният секретар на това ведомство са нищо. Те и без това нищо не работеха. Особено главният секретар, блестящ много повече със звездите на пагоните си и кокардата на фуражката, отколкото с каквото и да е било друго качество.

Радев видимо се е спазарил с ДПС за подкрепа през следващия си мандат. 

Така желанието му да повтори мандата обрече на провал цялата идея по демонтирането на акулите от властта. Нито един от кадрите на ДПС не е засегнат - на местата си остават хората на ДПС в Министерството на земеделието, на местата си остават шефовете на Държавния резерв, на Българският енергиен холдинг, НЕК, на Мини Марица Изток, на ТЕЦ Марица изток-2, на Булгартрансгаз, Автомагистрали, АПИ, АЕЦ Козлодуй, Фонд Земеделие, Информационно обслужване, ДНСК и регионалните ѝ клонове - местата от които се хранят и ДПС и ГЕРБ. 

Министрите от служебния кабинет на Радев от месеци знаеха, кое министерство ще поемат. Президентът обяви още миналата година, че е готов веднага да сформира кабинет. Те трябваше да поемат управлението с готова програма, със списъци за уволнения и назначения, с готови екипи. Това не стана, само защото Радев не иска да си разваля дослука с ДПС, които са му обещали подкрепа на следващите избори, от която той има крещяща нужда при колебливото поведение и все по-слабите резултати на БСП.

Оправданията на Рашков, че шефовете на службите са в неплатен отпуск са нелепи - ами прекъснете им неплатения отпуск. И ако не се явят на работа ги уволнете. Ако пък са много болни ги уволнете поради медицинска непригодност да заемат длъжността. Превърнете УБО в дирекция по сигурност - защо е нужно да бъде самостоятелна служба за охрана както по времето на комунизма. Върнете ДАР и ДАНС в МВР, където са били винаги и при която структура все пак имаха някакви успехи. 

Правителството не върши това, което зависи от него. Това позволява на ГЕРБ да организира изборите си, да пуска кьорфишеци, като какво било президентското отношение по случая Навални и къде била скрита някаква декларация. Нищо не се чува от Министерството на финансите за водене на регресни искове срещу прокуратурата и МВР за възстановяване на сумите по които държавата ни е осъдена в съда в Страсбург. 

Ужасните кадрови грешки на Радев ми напомнят за един филм, в който репликата на великия Стефан Данаилов беше: Човешките грешки са за човека, ханските - за целия народ. 

Толерирането на кадрите на ДПС - връщането на шефа на митниците от времето на Орешарски, на зам.-министър на МВР от времето на правителството на Борисов - 2 всъщност не е от вчера - то пролича още в началото на мандата на Радев, когато той назначи за секретар в кабинета си Илиян Алипиев - човек особено близък до Емел Етем и Пеевски. 

В повтаряното като мантра изречение, че служебното правителство трябва само да проведе изборите няма нищо вярно от правна гледна точка. То си е правителство, колкото всички останали и управлява държавата, както всички останали. При това в известен политически комфорт - няма парламент, който да му пречи и няма коалиционни партньори, с които да се съобразява. Освен ако те не са закулисни, в градината на този, който ги е назначил. Кухите фрази, като тази изречена по радиото: "Аз нося отговорност за дейността на правителството са правно нищо." 

Нека ме прости класика, но ще го парафразирам: Свободата не ще вдигнати юмруци, иска Караджата....