Защо така, почитаеми интелектуалци? Наистина ли мечтаете да докарате на власт кървавочервения Радев?

От Фейсбук профила на Недялко Недялков

Интелектуалци с възвание Борисов, Гешев, Караянчева, Вежди и Кошлуков да подадат оставки.

Сред подписалите - талантливи хора, които познавам и уважавам.

Повече обаче типични представители на „прокопиевщината“ в изкуството. Членове и симпатизанти на „Да, България“, издържащи се с щедри грантове от „Америка за България“ и „Отворено общество“.

Жанрът „възвание на интелектуалци“ ме изпълни със сантимент. Върнах се в 1990 г., в първите месеци на вестник „Демокрация“, където започна журналистическата ми кариера.

Там във всеки брой пускахме по едно-две гневни подобни възвания на интелектуалци – я против Луканов, я против Петър Младенов, я против пуча в Москва, я за признаването на Македония, я за интеграция с НАТО…

Бяхме бурни, революционни времена, пълни с надежда и чисти пориви. Творците воюваха на „първа линия“, имаше смисъл, идея, ясна цел и алтернатива. А алтернативата бе само една – демокрация, измитане на тоталитарните практики, лустрация на ченгета и комунисти.

Сегашното „възвание“, уви, е тъжно епигонство.

И опасно.

И има контрапродуктивен ефект. Реанимира тоталитаризма и ченгеджийството.

Искат пет оставки – добре! Но мълчат за Румен Радев.

Артисти с либерални, прозападни възгледи настояват да си тръгнат премиера и главния прокурор, които гонят руските шпиони от София и разплитат прокремълските връзки на „Дондуков“ 2. В същото време не обелват и дума за персоналния президент на генерал Решетников и ГРУ.

Защо така, почитаеми интелектуалци?

Наистина ли мечтаете да бутнете Борисов и Гешев и да докарате на власт кървавочервения Румен Радев? Да върнете БКП, мимикрирала в БСП? Защо доброволно се поставяте в услуга на хибридната пропагандна война на Кремъл?

Какво си представяте, че ще се случи в България след оставката на едно законноизбрано със свободни избори правителство? Или не мислите чак дотам, вълнува ви само фанатичната персонална претенция – да се маха Борисов и толкоз…После кучета ни яли.

Това не е особено цивилизовано поведение и не подхожда на истински интелектуалци. Интелектуалецът гледа в перспектива, години напред, чертае пътища, гради мостове, обединява, а не разделя. Чуждо му е "хоровото", колективното мислене, декларативно-императивната намеса в реалността.

Да, нека преборим българската мафия. Но какво ще правим после с руската? За кой ли път в историята си съзнателно се подлагаме на Москва, обладани от реваншизъм и евтина партизанщина…

С две думи - ще повярвам в чистосърдечието на творците с "възванието", чак когато поискат и оставката на Радев. Дотогава ги таксувам в графата "превратаджии на каишка в Кремъл".