Живеем в приказка без край, преекспонирана от "добрите сили" на "Промяната"

И ще кажете "ама защо така не се получи?" Ами простичко е. Ще разкажа приказка. В нея се намира донякъде отговорът на въпроса.

Значи, имало в днешно време едни хора, които много искали да се занимават с политика, защото били добри, умни и сигурни, че ако те се занимават с политиката, нещата в тяхната страна най-накрая ще потръгнат. Хората твърдо вярвали, че политиката не е мръсен бизнес, а са мръсни само тези, които те виждали как я правят. Добрите хора не можели и за миг да допуснат, че те биха се превърнали в същите такива лоши хора, защото не си представяли свят, в който това може да се случи.

Добрите хора се свързали с други добри хора. Привлякли ги като съмишленици, продължили напред, понякога с промяната, понякога - без нея. Успяли да влязат в парламента, даже на някой път успяли да направят правителство и да застанат начело на държавата. Разбира се, били под братското крило на други добри хора, но това всъщност било наред, защото нали, и другите хора също били добри.

Минало се малко време и зли хора, които отначало били добри хора, успяли да свалят властта на добрите хора. Настанали тъмни времена на един зелено-червен чорап, който извадил какви ли не други чорапи, кой от кой по-миризливи, и ги насложил да управляват клетата държава на добрите хора. Добрите хора били много възмутени от миризмата, но някак пропускали да забележат, че част от миришещите чорапи били техни... защото когато добрите хора ги носили тези чорапи, те не миришели чак толкова. Затова и добрите хора не можели и за миг да си представят свят, в който това може да се случи.

Минало още време. Няколко чифта миризливи чорапи се сменили, а добрите хора така и не успявали да си вземат властта отново. След техния "първи път" мнозинството от тях вече твърдо вярвало, че властта им се полага не по избор, а по право. И поради това не се интересували от избора на тези, които ги избрали, а от правото, по което им се полагала властта.

И така, след още един чифт чорапи, добрите хора намерили други добри хора, с които решили да поемат отново управлението на милата им държава. Добрите хора били толкова радостни от тази възможност, че въобще пропуснали да забележат, че всъщност хората, които им помагат този път са същите хора, заради борбата с които добрите хора въобще влязоха в политиката. Най-вероятно зрението на добрите хора се беше повредило, не, беше временно заслепено, защото властта блести много примамливо, с много, много силен блясък.

И така, добрите хора застанаха отново начело на държавата, усърдно подкрепени от новите добри хора, които преди бяха лошите хора, срещу които добрите хора се бореха. Но такава е силата на Властта: тя ухае така привлекателно, тя блести толкова силно, че създва понякога невероятни, но силни приятелства с хора, с които един добър човек не би предположил, че ще стане приятел.

Приказката няма поука. Защото няма и край. Приказката е безкрайна, защото добри хора, които да искат да вземат властта, за да добруват там, ще има винаги. Ще се сменят само цветовете, лицата, лозунгите и враговете. И добрината ще прелива от едни добри хора в други, за да ги обгърне и издигне там, където Добри Хора НЯМА!