Журналист пита: Кои са българите от „журито“ на „Репортери без граница“, класирали страната ни на 112-о място по свобода на словото?

Във връзка с информацията, че България от 111-о вече е на 112-о място в тазгодишната класация по свобода на словото, позиция изрази Румяна Лечева, кореспондент на БТА в Стара Загора:

"Искам думата!

Искам думата в името на децата си и на родината си. В името на авторитета на професията, която съм избрала. Живея в Република България и категорично искам да заявя, че като журналист не съм цензурирана от работодателите си, винаги съм имала достъп до информация, не съм малтретирана или заплашвана в Областна дирекция на МВР в Стара Загора.

Повод да изразя моята позиция е странният, но закономерен начин тази година България да се срине с още една позиция в годишната класация на „Репортери без граница“. На картата на света, направена от неправителствената организация за световната класация на свободата на словото, откриваме нашата страна на 112-о място. Страната ни остава на последно място по този показател не само в целия Европейски съюз, но и в Европа – с изключение на Турция, която тази година се нарежда на 153-то място. За мен е необяснимо как остават пред нас в класацията Словакия, в която бившият министър-председател Роберт Фицо определяше журналистите като „прости и глупави хиени“, както и Малта, където разследваща корупцията журналистка беше убита. Никой не може да ме убеди, че в България ситуацията е по-трудна от африканска държава, в която има действаща държавна цензура върху медиите.

Да, има единични случаи на журналисти, които са задържани при определени ситуации, но впоследствие обикалят телевизионните студия и дават гласност на проблема, както и на позицията си.

Категорично не съм съгласна със 112-о място, което е отредено на България по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“. Данните, анализирани в допитването, които измерват достъпа до информация и пречките при отразяване на новини, посочват опити и мерки за ограничаване на свободата на журналистите. Констатация, с която не съм съгласна и искам да опровергая.

Аз съм журналист от 30 години. Преди 1989 г. бях сред тези, за които тази професия беше забранена. За да следваш журналистика, беше необходимо да имаш препоръка от ГК на БКП. Като дъщеря на православен свещеник аз започнах трудовия си стаж като работник във фабрика „Наслада“, върху която днес се издига МОЛ „Галерия“. С много труд, амбиция и постоянство успях да се наложа след 1989 г. като кореспондент от Стара Загора на вестник „Демокрация“, БНТ и БТА.

Убедена съм, че днес нямаме право да мълчим, защото България е страната, в която живеем, в която живеят децата ни. Аз и моето семейство не се чувстваме обитатели на „Планетата на маймуните“. Когато ми гостуват приятели от чужбина, възкликват колко по-хубава е България, колко по-привлекателна е Стара Загора.

За мен класацията на „Репортери без граница“ е скандална, невярна и резултат от анонимни оценки. Кои са източниците, за да се направят тези изводи? Каква е методологията, която разчита общественото доверие за свобода на словото в България?

В нашата страна няма убити колеги или такива, които да са в затвора заради публикации.

Фактите са следните. Неправителствената организация „Репортери без граница“, основана през 1985 г. във Франция, изпраща 87 въпроси на местни журналисти, социолози и адвокати от 180 страни. Те се превеждат на 20 езика, сред които освен български са и корейски, китайски, арабски. Най-много са питанията за заплахи за насилие и заплахи на журналисти. Останалата част от въпросите са за усещането за плурализъм, медийна независимост, обществена среда и автоцензура.

Познавам лично повече от колегите си в региона. Досега не съм се срещала с колега, който да ми заяви, че е отговарял на въпросите на „Репортери без граница“.

Тази седмица ние разбрахме, че България е на 112-о място по свобода на медиите, но не знаем как е направен подборът и източниците на информация и дали те не гравитират към определи олигархични или кандидат-властови кръгове. Още по-неразбираемо за мен е кои са адвокатите и социолозите, които участват в анкетата на френската неправителствена организация.

В България, в Европа, както и в целия свят, медиите се намират в труден период, резултат от пандемията и икономическата криза. Факт е също, че има анонимни сайтове, за които се знае, че са спонсорирани от определени олигархични кръгове, преследвани от българската прокуратура и зад които стоят мощни икономически и политически интереси. В България фалшивите новини все още не се санкционират от строгите европейски закони.

Чувствам се унизена от нашето мълчание, от мълчанието на журналистите и публично протестирам срещу незаслуженото ни 112-о място.

Време е да разберем имената на тези, които са факторите, определили това незаслужено според мен място в медийната класация. Имената им трябва да бъдат обявени. Сътрудниците на „Репортери без граница“ трябва да бъдат идентифицирани. Това е истинска свобода на медиите.

Пиша тези редове на 20 април, на тази дата Иван Богоров е издал първи брой на първия български вестник „Български орел“ в Лайпциг.

Днес знаем кой е Иванчо Хаджи Пенчович, член на русенския градски меджлис от 1868 до 1877 година, участник в правителствената съдебно-следствена комисия, която издава смъртната присъда над Васил Левски, избран депутат в Учредителното събрание и член на Държавния съвет и Върховния съд на Княжество България.

Гордеем се с генерал Владимир Вазов, героя от Дойран, който през 1936 г. пристъпва с гордост железните порти на Бъкингамския дворец, отворени за него. Не сме забравили Иван Гешов, поканен на чай при легендарната английска кралица Виктория заради брилянтното си владеене на английски език.

Нека си спомним за тях и за техния пример, който е оставил следа в историческата ни съдба.

Всеки един от нас трябва да направи своя избор: да мълчи и да приеме класацията на „Репортери без граница“, или да протестира.

Аз избрах публично да обявя позицията си и да искам ясен отговор на въпроса: Кои са българите, които са участвали в проучването на неправителствената организация и чия позиция изразяват?

Румяна ЛЕЧЕВА, кореспондент на БТА в Стара Загора