Арт Галерия „Нюанс“ представя вълнуващите „Мълчания“ на Бойко Колев

Художникът изгражда майсторството си след години рисуване на копия и изследване творбите на големите световни майстори

Арт Галерия „Нюанс“ ни измъква от шума и хаоса на забързаното ежедневие, за да ни срещне с изкуството на един от първите хиперреалисти в България, а именно Бойко Колев. Талантливият художник насочва вниманието ни към малките неща в живота, към това,  в което рядко откриваме красотата. Той определено умее да естетизира ежедневното и да го направи забележимо. Според него малките неща, различно осветени, стават одухотворени и се превръщат в големи неща.

Маниерът на рисуване на Бойко Колев по някакъв начин напомня старите майстори. В произведенията му всеки детайл е изпипан до съвършенство, те са изпълнени с финес и елегантност.

Настоящата изложба на художника в галерия „Нюанс“ носи символичното заглавие „Мълчания“. В нея Бойко Колев се сражава с шумотевицaта, която ни заобикаля. Картините му не са тихи, а мълчаливи.

„Заглавието дойде впоследствие. Защото аз започнах да правя сенки и отражения. Как всъщност се случва процесът на работа, който е пред едно бяло платно? Ти имаш идея и започваш да работиш. Започваш да организираш тази картина по някакъв начин. Тя е като малко дете. Започва да диша и да живее. В един момент започва да се съпротивлява на тебе. Творческият процес е като възпитанието. Ти възпитаваш, то се съпротивлява. Накрая смятам, че картината ме побеждава и аз решавам, че я зарязвам, тоест тя ме побеждава и решавам, че е до тук. В следващата ще гоня още неща по някакъв начин. Когато вече произведенията са в галерията, започва този мълчалив контакт с хората. Затова ги кръстих „Мълчания“, защото накрая ми приличаха на мълчаливи картини. А аз работих сенки и отражения, съвсем друга беше идеята. Обаче в един момент тези картини млъкнаха и не искаха да кажат нищо на мен, съпротивляваха ми се. Така реших, че те вече искат да си говорят със зрителя. Този диалог е безсловесен. Заставаш пред една картина и си говорите. Точно там се получава обратната връзка“, споделя за Tribune.bg Бойко Колев.

„Аз нямам конкретни философски послания към публиката. Това са неща, които мен са ме впечатлили и съм ги направил, оттам нататък картини и публика си водят диалога“, допълва той.

А този диалог, това преживяване ражда емоции и чувства, които са различни и уникални за всеки един човек и точно в това се крие магията на изкуството.

По думите на художника картината винаги побеждава своя създател.

„Ако ти я победиш, няма да водиш нова битка, значи си съвършен, успял си“, категоричен е той.

Като едни от най-гениалните художници в света, от които се е учил, и Бойко Колев е самоук.

Художникът изгражда майсторството си след години рисуване на копия и изследване творбите на големите световни майстори. Сред тях са  Леонардо да Винчи, Рафаело, Брьогел, Ван Гог, Клод Моне, Салвадор Дали, Рене Магрит и много други.

Именно като майстор на копия през 2005 г. той представя първата си изложба в галерия „Париж“ – „Пресъздадено“ (копия на картини и рисунки от Леонардо да Винчи). Изложбата е открита от големия изследовател на творчеството на Леонардо – Цветан Цеков – Карандаш.

„Всички имаме любов към старите майстори. То е някакъв вид приемственост. Изображението е много важно за мен, техниката е много важна, начинът, по който се постига тази мекота е много важен. Когато видя мекотата в картинити на големите художници, на мен ми спира сърцето. Няма как да не повтарям старите майстори“, разкрива още художникът.

Страстта на Бойко Колев е Мона Лиза. За нея твърди, че е най-голямото предизвикателство в изобразителното изкуство. Любопитен факт е, че първото копие на великата творба, нарисувано от нашия майстор е изгубено.

„Още от малък ме е погледнала тази картина и аз съм я погледнал, и си мълчим до ден днешен, и се опитвам да я повторя. Тя е нещо неповтаряемо за мен. Леонардо е свършил нещо невероятно. Най-вероятно съм усетил самия Леонардо. Аз съм си говорил с Карандаш, който беше забелязал нещо впечатляващо.Ако и Вие погледнете по-внимателно, ще видите,  че тя гледа над дясното Ви рамо, не Ви гледа Вас, кооето притеснява. Тя гледа някой друг, който е зад Вас. По този начин Леонардо режисира тази картина така, че той Ви вкарва в самата картина. Защото гледайки зад вас, значи има още някой, нещо се получава около Вас. Вие сте вече вътре. Самата техника е уникална. Тази загадъчна усмивка е различна от всеки ъгъл. Знаете, че всъщност картината е създадена по поръчка на Франческо дел Джокондо, който е искал портрет за своята бременна съпруга – Лиза дел Джокондо, известна още като Лиза Герардини и Лиза ди Антонио Мария Герардини. Той обаче не харесва това, което е направил художникът и след това Леонардо работи още четири години по нея, като успява да направи тази холограма в образа, която е магична“, разказва Бойко Колев.

Той говори с възхищение за художниците, които е пресъздал. Удивително точните му копия са изложени в десетки галерии по цял свят. Въпреки успехите, които има в световен мащаб, не крие, че малко съжалява, че не е бил приет в Художествената Академия. Точно това обаче, може би го прави толкова неповторим.

„Имах злощастието да не ме приемат два пъти и тъй като много ми се искаше, започнах да се занимавам с това и това правя. Сега смятам, че имам най-хубавата професия на света. Мисля, че няма по-хубава професия на света“, споделя през смях художникът.

Днес авторските произведения на Бойко Колев са обект на интерес в България, Холандия, Франция и САЩ.

А ако искате да поговорите с неговите „Мълчания“, можете да го направите до 7 март в  Арт Галерия „Нюанс“ в столицата на ул. „Иван Денкоглу“ No 42.