Лили Владимирова и Емил Чушев възкресяват една от най-значимите традиции на българския народ чрез изложбата „Икони“

„Иконата е генетично заложена у българина“, споделят авторите

В полите на Витоша, разположено из етажите на 100-годишна къща, се намира ателието на Лили Владимирова и Емил Чушев. Тя е стенописец, а той – реставратор, но и двамата са завладяни от иконописното изкуство. Лили Владимирова има няколко самостоятелни изяви в страната и чужбина, а макар да е потомствен иконописец, Емил Чушев почти не е показвал произведенията си в България. Сред тишината и зеленината, в пълно уединение със себе си, те съхраняват и понякога възкресяват традицията на класическата православно-църковна живопис. Освен че са талантливи творци, двамата са се заели с не леката задача да менажират своята художествена галерия в София и го правят успешно вече пет години.

Изложба „Икони“

„Изложбата се роди съвсем спонтанно. Тя не беше предвидена в нашия график. Може би около месец, месец и нещо преди датата на откриването, седейки и говорейки за това какво ще правим, защото традиционно по това време на годината показваме зимна експозиция със старо и съвременно изкуство, изведнъж си казахме - защо не вземем да направим една иконна изложба с наши произведения – мои и на Лили. Идеята се възприе доста въодушевено, още повече имаше достатъчно време да се подготвим, тъй като и двамата имаме заделени произведения, които пазим за такова събитие. Оказа се, че те са достатъчно, за да направим една изложба. Въпреки това до последния момент рисувахме. Дори някои творби не можаха да влязат в каталога, който подготвихме“, споделя Емил Чушев.

По думите му каталог се прави сравнително рядко, защото изисква усилия и средства, но с Лили решили, че могат да си го позволят и да зарадват хората, които нямат възможност да си купят икона.

Изложба „Икони“

„Колкото спонтанни бяха идеята и решението за тази изложба, толкова и някак закономерно дойдоха, защото Емо рисува от 40 и повече години икони, а това е първата му изложба в България. Така по най-естествения път се случиха нещата. Щастлива случайност, че имахме и готови произведения, които да изложим. Аз съм правила една изложба с икони на откриването на галерията преди пет години. Настоящата експозиция съвпадна и с рождения ден на галерията и се приема много добре от всички, които са я видели до този момент. Много рядко се случват изложби на икони, тъй като отношението към иконата през последните години не е точно като към изкуство. Някак си се наложи мнението, че иконата се копира. Нашата идея с Емо е да внесем нов изказ в съвременната икона. Тя съдържа всички традиционни образи. Използваме и стара технология, което рядко се случва. Но пък самата трактовка на канона е чисто авторски въплътена в нашите творби“, разкрива от своя страна Лили Владимирова.

Изложба „Икони“

Придържайки се стриктно към старата технология, те грижовно подготвят подходящи дъски, полагат ленени платна, грундират, шлайфат и чак тогава рисуват първо с молив, после гравират рисунката. След това полагат 8 слоя основа на местата, където иконата ще се позлатява и тук идва ред на 22-каратовото злато. Впоследствие златното покритие се полира с ахат, изолира се с лак и тогава те рисуват образите с яйчна темпера. Накрая полагат няколко вида лак, които съхраняват изображенията и позлатата за столетия напред.

Изложба „Икони“

„От десетина и повече години работим заедно с Лили в това ателие и наистина нещата, които правим, изискват изключително точно спазване на технологията. Мой учител по технология в Академията беше Атанас Шаренков, Бог да го прости, който ни предаваше старите рецепти на майсторите и то по начин, по който ние трудно ги разбирахме, защото езикът беше по-различен“, разказва Емил Чушев.

Изложба „Икони“

За да постигнат съвършенство на изработката, така както се е правило преди векове, двамата подбират най-доброто и най-качественото, което може да се намери не само на нашия пазар, а и на световния, като дървен материал, грундове, материали за позлатяване.

Лили Владимирова работи основно по възрожденски образци. Сюжетите често са многофигурни и сложни, но дори и при изображенията на един светец образът е с богата, прецизна орнаментация, изискваща специален усет към детайла. Иконите на Лили Владимирова са жизнени и празнични. Четейки житията на светците, които изобразява, тя съумява да предаде на всяко едно изражение определен задълбочен психологизъм.

Емил Чушев работи предимно по византийски образци - традиция неизменно свързана с българската история. Тяхната иконография е по-лека, по-семпла. Неговите изображения са тихи и смирени. Той не започва икона случайно, решението за всеки негов сюжет е провокирано от случка, сън или мисъл.

Изложба „Икони“

„Това, което правим, крайният продукт отговаря на абсолютно всички задължителни особености, за да можем да гарантираме, че една такава работа ще изкара поне толкова, колкото са изкарали старите ни образци. Никакви компромиси по отношение на технологията. И може  би с това се отличават нашите икони от по-масовия тираж, където повече се работи за това да се продаде за някакви пари, а не толкова за постигането на съвършенство в иконописта“, заявява Емил Чушев.

Лили и Емо споделят, че всяка една икона изисква различно време и усилия – в зависимост от настроението, сюжета, образите, сложността ѝ.

„Тези, най-сложните икони с житийните сцени, които основно Лили прави, се създават месеци наред. Освен това има технологически особености, които не позволяват бързото подготвяне на основата, върху която се работи. Това са все процеси, които по някой път траят седмица, десет дни, може би и повече. След това идва рисуването. Ние не можем да си позволим по цял ден да рисуваме, но пък е удоволствие. Като седнем, трудно ставаме“, смее се Емо Чушев.

На въпрос по какъв начин черпят своето вдъхновение и творчески подем, те отговарят така:

„В момента, в който вляза в ателието, ме обзема тази магия и се абстрахирам от всичко друго, дори телефонът ме дразни. Не искам да вдигам и да говоря, когато седна пред дъската. Толкова ми е хубаво и успокояващо да рисувам, че някак естествено забравям всичко останало“, признава Лили Владимирова.

„За съжаление тук в София ми е малко трудно да се изолирам поради другите ми задължения, но все пак намирам време да седна и да поработя. Основно на морето, в караваната през лятото е перфектното място и време за иконопис“, казва Емил Чушев.

Тази магия, това неописуемо чувство те умело предават и на ценителите на изкуството.

„Въздейства им. Всеки, който види изложбата, изразява своето възхищение от това, което вижда. Иконата традиционно е много близко изкуство до българина, според мен. Образите са познати и въздействат на посетителите. Образците на старите икони, които използваме, са достъпни за широка част от публиката. Не е като абстрактното изкуство, което твърде малко хора могат да познаят, харесат, осъзнаят. Иконата е генетично заложена у българина“, категорична е Лили Владимирова.

До 4 февруари в галерия „Нюанс“ можете да разгледате отблизо произведенията на Лили Владимирова и Емил Чушев и да се уверите, че една от най-значимите за българския народ традиции се съхранява отговорно и майсторски и до ден днешен.