„24 часа“: Вежди Рашидов вярва, че от доброто име по-важно няма. И си тръгва обиден, че свои охулиха неговото

Малко повече от 14 години продължи политическата кариера на едно от знаковите и може би най-цветни имена в партия ГЕРБ - доайена на последните два парламента Вежди Рашидов. На 9 август той обяви, че се оттегля не само от партията, но и от политиката. Направи го точно година след завръщането си в Народното събрание, при което успя да възстанови партията си като първа политическа сила в Пловдив - град и област.

На петия ден след 7 август, когато скандалният му коментар бе излъчен на живо от пленарната зала по уж изключените в почивката микрофони, скулпторът май продължава да недоумява защо така скандализира обществото с думите си, пише „24 часа“.

„Има и сега закони. К'во чешеме езици? Всички ку*ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го напрайха на маймуна”, обърна се той към зам.-шефовете на парламента Никола Минчев и Росица Кирова.

Вежди Рашидов настоява, че е имал предвид единствено холивудската история. Но настръхналото след случая с Дебора общество и извънредното заседание на парламента за промени в закона срещу домашното насилие, поставят „филма” в друг жанр. Отделен е въпросът за откровения език на Вежди, трудното му сдържане зад зъбите и често циничния му сленг.

За броени часове партията се отрече от него и го призова да се оттегли от ръководството на парламентарната комисия по култура и от това на ГЕРБ. И той го направи. А на следващия ден внесе и оставката си като депутат.

Рашидов неведнъж е казвал: „Винаги съм напускал удоволствието, преди то да ме напусне“. Може би и затова сега обяви, че напуска политиката. Но тези, които го познават, знаят, че шило в торба не стои. А скулпторът умее да работи с шилото - и в изкуството, и в политиката. И се завръща, като е свикнал това да става с апломб и ръкопляскане. Много пъти е предупреждавал, че ще се оттегли да си кара старините бохемски и красиво - като Хемингуей, но истината е, че влагаше много хъс в политиката и това му носеше тръпка. Публичните изяви импонираха на артистичното му его, признанието на обикновените хора по пловдивските села, които обиколи до едно в кампанията, го въздигаше.

„Мен ме обичат хората, това много ми помага, хубаво е да видиш обичта на хората. В Пловдив хората ме искаха да се върна”, обясни той защо се завръща в политиката миналата есен, когато оглави листата под тепетата.

5104 дни - това е времето от деня, в който Рашидов положи клетва като депутат от ГЕРБ за първи път на 14 юли 2009 г. Тогава обаче изкара в 41-ото НС по-малко от две седмици и освободи депутатското си място, за да стане министър на културата в първото правителство на ГЕРБ. Беше такъв и във втория кабинет на Бойко Борисов.

През 2017 г., когато ГЕРБ отново бе на власт, Рашидов обяви, че сам е отказал да е министър на културата за трети път.

„Имам нужда да влизам и в ателието си. Животът не е безкраен, а аз прекарах тежка болест. Това са ми мотивите. Не ме плашат тези неколцина, дето години протестират под прозорците ми”, коментира той тогава. Но все пак остана в парламента - така е честно към хората, които са го избрали.

През юни 2021 г. Рашидов за пръв път обяви, че няма да е кандидат за депутат, давал път на младите. И точно тогава реши официално да стане член на ГЕРБ, макар да бе с Борисов от основаването ѝ, но само като гражданска квота.

Има едно нещо, към което никой не обича да се връща - битката със смъртта. А Рашидов я спечели, като преодоля тежката диагноза рак. Не крие, че към живота го връща съпругата му д-р Снежана Бахарова, която е лекар в „Пирогов”.

На 19 октомври 2022 г. Рашидов откри 48-ото НС като най-възрастния депутат. И макар да не искаше, стана титуляр на председателския пост, защото се оказа единствената фигура, способна да обедини ГЕРБ и БСП, да получи одобрение от ДПС, а неофициално - и от останалите партии.

„Намалете перченето. Не ви помага. Намалете липсата на разум, а влагайте повече работа. Стойте близо до хората”, съветваше колегите от най-високата трибуна на държавата. Но освен искрени послания, които наистина ще останат в аналите на Народното събрание, Вежди има зад гърба си и такива, заради които също се е извинявал през годините. „Моят живот не е измислица от два дена и не е мерак на един или друг. Правя грешки, но намирам и достойнството и мъжеството да се извиня”, каза той през ноември 2017 г., когато изпусна фразата, че “от останалите в България чеп за зеле не става”.

Не се притеснява да бъде и контра на официалната линия на ГЕРБ. През есента на 2022 г., още преди парламентът да се събере, Рашидов напрегна лидера Борисов с твърдението, че ако руският посланик Елеонора Митрофанова не бъде поканена на първото заседание на НС, това щяло да е равнозначно на обявяване на война. Тогава председателят на ГЕРБ разпореди на всеки депутат от партията си “дори да има лично мнение - да го изразява по всички други теми. По тази тема няма да правя компромис с никого”. Но Рашидов винаги е защитавал лидера на ГЕРБ, с когото са в онова „мъжко приятелство”, и именно затова липсата сега на реакция от него по скандала, взел главата на Рашидов, видимо много му тежи.

„Тази мантра, че е диктатор, не е истина. Той е сговорчив човек, отворен към диалог. Не виждам какво значи да слушам Бойко Борисов. Ще слушам гласа на хората и ще го напомням непрекъснато на депутатите”, каза той преди време по адрес на лидера на ГЕРБ.

На старта на 48-ото НС Вежди сам най-добре описа себе си: „Никога в живота си не съм слагал нищо пред името си и никакви звания. Аз съм прям, но не конфликтен. Идвам от сиропиталище в село Студен кладенец. Завършил съм Художествената гимназия и Националната художествена академия с отличен. 11 години съм преподавал в академията. Когато говорим за критерии, да си кажем и биографията. Академик съм в две държави, от Франция до Москва, член-кореспондент съм, два пъти съм обсъждан за академик, но отказах, защото и там се получи едно говорене. Почетен професор съм, доктор хонорис кауза. Помните навремето Дечко Узунов, водят го на изложба в Париж на Пикасо, стигат с бай Марин и го представят: Това е големият български художник, професор, академик и т.н. Пикасо вдига ръка и казва - приятно ми е, Пикасо. От доброто име, което има човек, няма по-добро!”.

А малко преди като шеф на НС да бие последния звънец за онзи мандат, сякаш провидя и сегашния финал: „В политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, всеки от нас ще плати тази цена, но сме длъжни да запазим мечтите си.” Вежди Рашидов е първият депутат от демократичните промени насам, който напуска НС заради свое изказване. Но иначе не е първият опарен от непремерена приказка и обществен натиск, се отбелязва в коментара.