„Смърт на фашизма, свобода на народа": Дупница посрещна 80 години от опустошителните бомбардировките

Скандални антифашистки лозунги и чужди заучени фрази белязаха честванията по случай 80 години от бомбандировките на града. Кметът  - проруски настроеният Петър Дангов, зададе въпрос на чия страна е била Българиия по време на Втората световна война и продължи със странни словоизлияние, в които бяха вкарани изрази като:

„Смърт на фашизма, свобода на народа“ и „Смърт на фашизма! Да живее България!“.

Всеизвестен факт е, че датат 4 януари 1944г. е най-тъжната в историята на града.

В този ден преди 80 години от авиобаза в град Бари Италия над 108 англо-американски самолета Б-17 излитат в посока България. Целта е столицата София. Поради гъста мъгла и невъзможност да открият набелязани обекти самолетите бомбардират съседни селища. 250-килограмови фугасни бомби са хвърлени над Босилеградско, Мездра, Враца, Искърския пролом.

Най-пострадала от тези бомбардировки е Дупница. Над мирното население на града група от около 30 самолета изсипват повече от 150 бомби, като акт на неоправдана жестокост. Над 60 жертви, повече от 50 ранени, разрушени. Напълно разрушени са училище "Евлоги Георгиев" и Земеделската банка. Под развалините на банката са затрупани 45 човека.

Именно този тъжен ден, по време на честванията, беше използван за популистка пропаганда и то от настоящия градоначалник, който започна деня с провокативен пост във фейсбук, който завършва с фраза от Олга Берголц: „Никой не е забравен. Нищо не е забравено!“.

Тези думи, издълбани на почти всички мемориали в памет на съветски войници, принадлежат към съветската писателка Олга Фьодоровна ( а , всъщност, Фридриховна ) Берголц . Нейното име е неразривно свързано с историята на Великата отечествена война и, преди всичко, с блокадата на Ленинград.

По този повод и запознати с историята припомнят, че другата фраза, използвана от Дангов - „Смърт на фашизма, свобода на народа“, е привнесена в българското антифашистко движение.

„Смърт на фашизма, свобода на народа!“ (на сръбски: Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски: Smrt fašizmu, sloboda narodu!; на словенски: Smrt fašizmu, svoboda narodu!; на македонска литературна норма: Смрт на фашизмот, слобода за народот) е разпространен лозунг по време на Втората световна война на антифашистите в Югославия и в България от 1942 г.

За първи път изразът се среща като заглавие на статия в хърватския партизански орган Vjesnik през август 1941 г.

Изразът получава известност от Валево, където за взривяването на влакова композиция с човешки жертви и големи материални щети е обесен херцеговинският сръбски комунист и партизанин Степан Филипович на 22 май 1942 г. Преди да увисне на въжето, той вдига ръцете си със свити юмруци и извиква „Смърт на фашизма, свобода на народа!“. От тогава този израз става лозунг в югославската антифашистска съпротива.