„Татко не дава, той е еколог“ – Кирил Петков, Петко Петков и приятели на билборд край Кресна

Кирил Петков и баща му Петко Петков – по-известен с биографията си на вечен еколог и по-малко с реални постижения в полза на обществото – отново влязоха в светлините на прожекторите. Този път не с изказвания или реформи, а със... билборд на магистрала „Струма“, посочващ ги директно като виновници за десетилетното забавяне на проекта през Кресненското дефиле, съобщава safenews.bg.

На въпросния билборд, с доста красноречиво послание – „Татко не дава, той е еколог“ – са изобразени баща и син Петкови. Причината? Известната фраза на Кирил Петков от 2022 г., когато, като министър-председател, той обяви, че няма да строи магистралата, защото „татко не дава“. Аргументът: природата. По-конкретно – няколко вида земноводни, ужким застрашени от трасето. И един вълк, който според някои е починал доста преди да започнат споровете за строежа, но това не попречи на „зелените“ да го вдигнат от гроба и да го включат в екозащитна стратегия.

От другата страна на билборда – в буквален и политически смисъл – са добре познатите лица на екоактивистите Тома Белев, Борислав Сандов и Андрей Ковачев. Триото, известно с воденето на дела, обжалвания и безкрайни административни хватки, с които не просто забавят, а на практика блокират завършването на стратегическата за страната автомагистрала.

През 2022 г., докато Сандов бе министър на околната среда в правителството на Петков, а Тома Белев – негов заместник, вместо да се търсят балансирани решения, се подаваха сигнали срещу държавата, спираха се оценки за въздействие и се говореше за жаби с национално значение.

Днес, близо 20 години след първите опити за строеж в дефилето, хората продължават да минават по тесен, опасен път с десетки катастрофи годишно. А виновниците, благодарение на подобни билбордове, най-сетне получават лице и име.

Идеята не е случайна – тя се заражда в различни части на страната, включително в Банско и Гълъбово, където блокажът на важни проекти вече не се търпи тихомълком. Обществото започва да пита: кой спря АМ „Хемус“? Кой пречи на втората кабинка в Банско? Защо „Петрохан“, „Шипка“ и ПАВЕЦ „Чаира“ стоят на чертожна хартия, докато хората чакат инвестиции и развитие?

Зад всяко „няма да стане“ има конкретно име. Зад всяко „да се спре“ – подпис. И често това са все същите хора – политически активисти, партийни номади и „зелени“ лица, чиито идеи често идват не от гражданите, а от добре финансирани чужди фондации.

Билбордът в Кресненското дефиле не е просто жест – той е предупреждение. Че обществото вече няма намерение да търпи саботажи, облечени в морал и загриженост. Че всяко спиране на национален проект ще бъде посрещано с въпрос: „Кой?“. И че времето, когато зад думите „екологичен протест“ се криеха политически сметки, е към края си.

Защото няма по-голямо бездействие от онова, което вреди под претекст, че пази. И няма по-лоша политика от тази, която обрича цял регион на изолация, катастрофи и бедност – в името на няколко досиечета и един вълк, умрял преди десетилетие.