118 години Независима България: „Да живее свободна и независима България!“

На 22 септември България отбелязва една от най-значимите дати в своята нова история – Деня на Независимостта. Днес се навършват 118 години от историческия акт, с който страната окончателно отхвърля васалната си зависимост от Османската империя.

На 22 септември 1908 г. в старопрестолния Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на Независимостта. Историческото събитие се състои в църквата „Св. 40 мъченици“, а България е провъзгласена за независимо царство. Фердинанд приема титлата цар на българите.

Актът е естествено продължение на дългия път към утвърждаването на съвременната българска държавност – от Освобождението през 1878 г., през Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., до Независимостта през 1908 г.

След Берлинския договор от 1878 г. Княжество България остава васално на Османската империя. Съединението от 6 септември 1885 г. обединява Княжеството с Източна Румелия, а последвалата Сръбско-българска война показва способността на младата българска армия да защити постигнатото обединение.

През 1886 г. Съединението получава международноправно уреждане. На 20 януари е постигната българо-османска спогодба, а на 24 март е подписан Топханенският акт. Чрез дипломатическата формула на личната уния управлението на Южна България е поверено на българския княз.

Изминават още повече от две десетилетия, преди България да направи решителната следваща крачка.

През септември 1908 г. международната обстановка създава благоприятни условия за обявяването на Независимостта. На 22 септември Фердинанд и правителството на Александър Малинов пристигат във Велико Търново. След тържествен молебен в „Св. 40 мъченици“ е прочетен историческият Манифест. По-късно шествието се отправя към Царевец, където министър-председателят Александър Малинов отново прочита документа пред събралото се множество.

В него е заявено:

„Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство.“

Манифестът завършва с думите, останали в българската история:

„Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“

С акта от 22 септември се отхвърля зависимостта, произтичаща от Берлинския договор. Дотогава България е задължена да се съобразява с Високата порта по редица въпроси, включително при избора на княз и сключването на определени международни споразумения. Независимостта поставя страната на нова основа в международните отношения.

Международното признаване не идва веднага. Османската империя първоначално отказва да приеме Търновския акт и поставя финансови искания. След дипломатически преговори и намесата на Русия спорът е уреден, Османската империя признава българската независимост, а след нея това правят и Великите сили.

Така 22 септември 1908 г. се превръща в завършек на един от най-важните етапи в изграждането на модерната българска държава – България окончателно утвърждава своята независимост и равноправното си място сред суверенните европейски държави.

Честит Ден на Независимостта!

Да живее свободна и независима България!