122 години от Илинденско-Преображенската епопея – подвиг, вграден в основите на българската национална памет

Снимка: БГНЕС

Днес се навършват 122 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание – едно от най-мащабните и драматични събития в национално-освободителната борба на българите от Македония и Одринска Тракия срещу османската власт. Въстанието, организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО), остава емблематичен израз на волята за свобода и независимост на българите в поробените територии.

Възходът на една революция

През януари 1903 г., след продължителни дебати и натиск от местните комитети, част от Централния комитет на ВМОРО свиква конгрес в Солун. Решението: организиране на повсеместно въстание в Македония и Одринско. То е детайлно подготвяно в рамките на месеци и поставя началото на т.нар. „перманентна революция“, която следва календара на трите най-важни въстанически проявления:

2 август (Илинден) – начало на въстанието в Битолския революционен окръг
19 август (Преображение) – въстание в Одринско
27 септември (Кръстьовден) – действия в Серския окръг

Крушевската република – символ на свобода

На 2 август 1903 г. избухва въстанието в Битолско. Части от Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско са временно освободени. В Крушево е провъзгласено самоуправление, известно като Крушевската република, просъществувала 10 дни. Временното правителство включва представители на българската, влашката и елиноязичната (гъркоманска) общност – един акт на етническа толерантност и гражданска зрялост.

Преображенският етап – свободата в Странджа

След Илинден въстаническата инициатива се прехвърля в Одринска Тракия. На 11 август, в местността Петрова нива, се провежда конгресът на Странджанския район, който определя план за въоръжени действия и избира Главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август избухва Преображенското въстание. Василико (дн. Царево) и Ахтопол са освободени, турските части са изтласкани.

Цифрите зад героизма

Според мемоар на ВМОРО от 1904 г., в Битолския и Одринския революционен окръг се водят 239 сражения. В тях участват 26 000 въстаници срещу над 350 000 османски войници. Загиват 994 бунтовници, 201 села са изпепелени, убити са 4600 цивилни, а 25 000 души бягат в пределите на Княжество България. Това са не просто числа – те са израз на решимостта на цял един народ да живее свободен.

Историческият отзвук

"Доблестно въстание срещу цяла империя" – така го нарича един австро-унгарски дипломат. Но въстанието не постига политическите си цели. Потушено с брутална жестокост, то остава морална победа, а илюстрация за несправедливия статут на Македония и Тракия.

Наследството

Илинденско-Преображенската епопея намира своя жив образ в поезията на Пейо Яворов, в тетралогията на Димитър Талев, в документалните свидетелства и народната памет. Тя не е само трагедия – тя е урок, завещание и предупреждение. За днешните поколения – време да бъде осмислено не романтично, а отговорно и исторически точно.

Заключение

122 години по-късно Илинден и Преображение не са просто дати в календара – те са кодове на националното достойнство. В момент на геополитически трусове и подмяна на исторически истини, паметта за въстаниците от 1903 г. е повече от дълг – тя е устой. И макар историята да не даде победа на оръжието, тя даде безсмъртие на духа.