136 години Съединена България

Празнуваме 136 години от Съединението. На този ден през 1885 г. разделените след Освобождението Княжество България и Източна Румелия стават обща държава. Зад акцията стои Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Само 7 години по-рано и след дълга битка, страната се освобождава от Османската империя. Санстефанският мирен договор обаче много скоро след това е преформатиран от Берлинския конгрес, а границите на страната, записани в първоначалния вариант на мира, се превръщат в национален идеал в следващите десетилетия.

С Договора от Берлин Македония се връща в рамките на империята. Тракия и Мизия се разделят. На 6 септември 1885 година обаче народът отхвърля част от тази несправедливост. По това време начело на БТРЦК е Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане с благословията на княз Александър Батенберг.

В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. Проведени са разговори и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Той застава зад каузата и в началото на септември мобилизира опълчението на Пловдив и околностите под предлог за участие в планирани маневри. Дни по-рано, на 29 август, двама от заговорниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се провеждат учения на княжеските войски. Ролята на българския княз в този момент е решаваща. Той ги уверява в подкрепата си, но министър-председателят Петко Каравелов смята начинанието за неблаговременно. Воден от външнополитически и финансови съображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е изпреварен от събитията.

Самият акт се Съединението се извършва, когато в Пловдив навлизат отрядите на майор Данаил Николаев и Продан Тишков (когото историята помни като Чардафон Велики). Областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е задържан, а д-р Георги Странски застава начело на временно правителство и обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава Съединението.

Съединението получава дипломатическо и международно признание с българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908 – 1909.

Пловдив си спомня Съединението с възстановка

За 15-а поредна година членовете на комитет „Родолюбие“ в Пловдив ще направят възстановка на събитията от 6 септември 1885 г. По традиция събитието ще започне от 19 часа пред Военния клуб, като малко по-рано родолюбците ще поднесат венци на паметника на Захари Стоянов в Дондуковата градина.

„Участниците са между 80 и 90. Най-малкият ще бъде 3-месечно бебе – детето на семейство, което членува в комитета, а най-възрастният участник е на 66 години и влиза в ролята на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич“, обясни пред „Марица“ Веско от комитет „Родолюбие“. Той допълни, че има хора, които ще участват за първи път във възстановката. Те са от новоприсъединилите се към патриотичното сдружение.

„Ще се опитаме в тази пандемична обстановка да направим празника на хората и едновременно с това всичко да е безопасно, съгласно противоепидемичните мерки“, посочи Веско.

От комитет „Родолюбие“ канят всички пловдивчани и гости на града на възстановката от събитията на 6 септември 1885 г. Там ще могат да се насладят на автентични оръжия и униформи и да си припомнят великия исторически момент.

Програмата по повод Съединението и празника на Пловдив започва още сутринта с мемориален маратон и тържествен молебен, като ще завърши с тържествена заря на едноименния площад в града под тепетата.

Военното министерство с празнична програма по повод 136-ата годишнина от Съединението

Министърът на отбраната Георги Панайотов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще участват днес в тържествената проверка (заря) в гр. Пловдив, посветена на 136-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Тя ще започне в 20.30 ч. на площад „Съединение“ в града и в нея ще участват представителни блокове от Съвместното командване на специалните операции (СКСО), Сухопътните войски и Военновъздушните сили. Командващ зарята ще бъде командирът на СКСО генерал-майор Явор Матеев, съобщиха от Министерството на отбраната.

Представителни военни формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Националния военен университет и Националната гвардейска част ще участват в тържествата за отбелязване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия в цялата страна. Военнослужещите ще отдадат воински почести на загиналите за национално освобождение и обединение.

Честванията на 136-ата годишнина ще започнат още днес, 5 септември, в гр. Чирпан с тържествена проверка (заря) от 20.00 ч. на площад „Съединение“, в която ще участват представителни формирования на Сухопътните войски. На следващия ден от 10.30 ч. военнослужещите от 2-ра механизирана бригада и военно формирование 24 620 – Свобода ще поднесат венци и цветя пред паметника на Съединението в Градската градина.

В гр. Съединение днес, 5 септември, военнослужещи от 61-а механизирана бригада - Карлово ще проведат от 20.30 ч. тържествена проверка (заря).

В празничния ден, на 6 септември, в град Неделино военнослужещи от 101-ви алпийски полк – Смолян и Представителният духов оркестър на Сухопътните войски ще отбележат деня на Съединението с тържествена проверка (заря), която ще започне в 21.00 ч.

В Стара Загора с тържествен военен ритуал от 10.30 ч. представителни формирования от 2-ра механизирана бригада ще поднесат венци и цветя пред паметника на „Защитниците на Стара Загора“.

Военнослужещите от Бригадното командване ще участват в ритуали по полагане на венци и цветя в знак на признателност, които ще започнат в 10.30 ч. пред паметника на загиналите във войните 1912-1918 г. в гр. Враца и в 11.00 ч. на централния площад в гр. Сандански.

Военнослужещи от военно формирование 22 160 в 11.00 ч. ще поднесат цветя пред паметника на 4-и пехотен полк в гр. Плевен.

Военнослужещи от 4-и артилерийски полк в гр. Асеновград ще отдадат воински почести и ще поднесат венци пред паметните плочи на Пере Тошев в града (от 9.30 ч.), пред паметната плоча на Конушенската чета в с. Конуш (от 11.00 ч.) и пред паметника на поп Ангел Чолаков в с. Новаково (от 13.30 ч.).

Денят на Съединението ще бъде отбелязан тържествено и в гр. Хасково, където от 11.00 ч. пред паметника на Незнайния воин на площад „Свобода” ще се състои ритуал по полагане на венци и цветя с участието на военнослужещи от военно формирование 52 740 от състава на 2-а механизирана бригада.

В гр. Русе представителни части от военно формирование 32 420 ще участват в честването на празника, което ще започне в 11.00 ч. на площад „Александър Батенберг” пред паметника на загиналите български воини в Сръбско-българската война.

Курсантите от Националния военен университет ще участват в ритуалите за отбелязване на Деня на Съединението в гр. Велико Търново, където в 10.30 ч. пред сградата на общината ще бъде издигнато националното знаме на Република България, а в 11.00 ч ще бъдат поднесени венци и цветя пред паметника Майка България.

Представителни формирования от Военноморските сили ще участват в тържествата за отбелязване на 136-ата годишнина от Съединението на България в градовете Варна и Бургас.

В София в празничния ден в 12.00 ч. пред сградата на Администрацията на Президента на Република България ще се извърши тържествена смяна на почетния гвардейски караул.

В деня, в който отбелязваме Съединението, Националният военноисторически музей (НВИМ) ще предложи на своите посетители една историческа разходка 136 години назад с изложбата „София – столица на обединена България“. По повод празника постоянната експозиция и временните изложби на Музея извънредно ще бъдат отворени за посещение със стандартното работно време (от 10.00 ч. до 18.00 ч.) и входни такси.