19 октомври е празник на Свети Иван Рилски Чудотворец – покровител на българския народ

„Божията благодат да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини! Амин!“

Това е благословията на Св. Иван Рилски, покровител на българския народ. Нека тя ви пази и закриля!

Свети Иван Рилски Чудотворец е най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия манастир в България – Рилския, както и патрон на българските будители. Предполага се, че е роден  през 876 г. в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 година.

Свети Иван Рилски живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I  (927-969). До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Първоначално Рилският чудотворец постъпва в манастира  „Св. Димитър“  под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовен сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата българска планина - Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява  ги от тежки болести. Дните му минават в пост и молитва за благополучието на своя народ. Около него се събират последователи, които образуват първото монашеско братство.

Преди да напусне този свят, Свети Йоан написва завет към своите ученици и към целия народ, който и днес звучи поучително:

„Ако ли се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете от вашето събрание, за да не обърне това в разяждаща живеница и да не се разпространи злото между добрите“.

Умира на 18 август 946 г. на 70-годишна възраст. След смъртта му Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец.

Когато вестта за кончината му бързо се разпространила и започнали да се стичат хора от всички краища при ковчега му, за да видят новото чудо - как той лежи като заспал без някаква телесна промяна и как се носи благоухание от неговото постническо тяло. Болните при ковчега му получавали здраве. Първоначално бил погребан в пещерата, в която живеел. А оттогава на гроба му започнали да стават непрекъснати чудеса. Царят се зарадвал като чул това и наредил мощите да бъдат пренесени в гр. Средец. При разкопаването на гроба, тялото било открито нетленно и от него пак излизало благоухание. Пренасянето на мощите му станало на днешната дата и оттам насетне се празнува тази дата, а не на истинската му кончина.

През 1183 г. мощите са пренесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати в Средец. През 1195 г. цар Асен I тържествено пренася мощите на Свети Йоан в Търново, където остават почти три столетия. През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир.