25 недоносени деца са получили грижа по проект на Втора САГБАЛ „Шейново“

Д-р Румен Велев: Липсата на кадри в здравеопазването ни връща към модела женските и детски консултации да са към болница

Проектът на Втора САГБАЛ „Шейново“ за насърчаване на родителството и подкрепа на недоносени деца се осъществява от една година с подкрепата на Унията във Франкфурт, посочи д-р Румен Велев, ръководител на екипа. Проектът се осъществява по модела за патронажни грижи в Германия, осигуряван чрез клинични пътеки от здравните фондове в страната.

В него са включени акушерски грижи и грижи на социален работник за семействата с недоносени деца или такива, чието отглеждане изисква специални грижи. Обхватът на подпомагането включва и грижи по домовете.

„За една година в проекта са обхванати 25 деца, в т.ч. и четири двойки близнаци. Социалните работници са направили 850 посещения, а акушерките – 300. Една визита е около 70 мин. или общо 80 000 минути, равни на 1340 часа грижи за тези деца. Това ни изпълва със задоволство, като гледаме резултата от нашата работа“, коментира д-р Румен Велев.

Той призна, че за екипа по проекта изминалата година е време, изпълнено със страшно много любов и себераздаване.

Д-р Донка Узунова, началник неонатологично отделение в болница „Шейново“ подчерта, че грижите за едно недоносено дете не спират след раждането и изписването му. Според специалистите те обхващат поне две години след раждането и включват помощта за допълнителни консултации, амбулаторни прегледи и оперативни намеси.

„Ходихме на обучение в Германия, в конкретна болница и участвахме в екипите, които осигуряват патронажната грижа след изписването на детето, за да се избегнат дългосрочни увреждания и неблагоприятните последици“, поясни д-р Узунова.

Проектът на болница „Шейново“ е 3-годишен и през следващата година ще продължи, но само в социалната си част. Търсят се спомосъществуватели за патронажната грижа, която се оказва от 5-те мобилни акушерки. Тази грижа е основно помощ за хранене и къпане на недоносеното или проблемно дете. По думите на д-р Узунова в първите месеци всеки грам мляко, който бебето успее да получи, гарантира по-бързото му възстановяване. Това намалява нуждата от по-нататъшни хоспитализации и лекарства. 900 лв. на месец са получавали социалните работници, включени в проекта и 450 лв. - акушерките, при това без удръжки.

Д-р Румен Велев изтъкна, че у нас няма официално финансиране на тази грижа. В Германия обаче това е държавна политика. Патронажният процес е отделна организация на акушерки и медицински сестри, която се финансира от здравните фондове. Услугите се заплащат чрез клинични пътеки, отчитат се и екипите са в непрекъснат контакт със семейството една година след раждане на детето. При усложнения – 2 г., а при проблеми в двигателния апарат, колкото е необходимо, може и цяло детство.

„Успяхме да създадем логистика. Социалните работници са външни за болницата и трябваше да ги интегрираме. Родителите да ги припознаят“, похвали се д-р Велев.

В кратка перспектива от столичната болница търсят вариант за финансиране на акушерската грижа. Идеята на екипа е и нашата Здравна каса да подкрепи тази дейност. Още повече, че според специалистите поради недостиг на медицински сестри и акушерки у нас много скоро ще се върнем към модела женските и детски консултации да са към определена болница.

Моника Гаджанова