Отбелязваме 26 години от протеста на 10 януари 1997 г. - закъснялата българска „нежна революция"

10 януари ще остане като паметна дата в най-новата ни история, която трябва да напомня и на днешната политическа класа поговорката: „Пази се от гнева на търпеливия!”, отбелязват от Съюза на демократичните сили

Зимата на 1996 -1997 г. е една от най-трудните за българите в най-новата ни история - държавата фалира, левът се срива, спестяванията на гражданите са стопени, хиперинфлация и опашки за хляб. На 28 декември 1996 г. парламентът гласува оставката на правителството на Жан Виденов, но то продължава да изпълнява функциите си до избора на нов кабинет. На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на внесената от опозицията „Декларация за спасение на България”. На 10 януари гласуването на декларацията отново е отложено.

В 10 ч. множеството, събрало се в двора на Софийския университет, тръгва към парламента и това е изненада за полицията, която още не е опънала загражденията пред парламента, тъй като обявеното шествие а деня започва в 12 ч. Следва погром на парламента и участие на вътрешни войски в разгонването на демонстрантите. Затова много участници в събитията на 10 януари 1997г. твърдят, че това е първата революция, а участващите в нея не са получили нищо. За тях революцията е успяла и е изпълнила своята цел - да направи България нормална държава. 

10 януари 1997 г. е датата, която можем да наречем закъснялата българска „нежна революция”, пишат в декларация до медиите от СДС.

На този ден гражданите окупираха парламента, изградиха барикади и блокираха  цялата страна, защото не можеха повече да издържат на невижданата  икономическа, финансова и политическа криза, до която ни доведе управлението на кабинета „Виденов”, излъчен от БСП. Недоволството беше толкова масово и силно, че за първи път от началото на прехода, бившите комунисти, прикрити като социалисти, истински се уплашиха, че ги очаква несъстоялото се възмездие. След падането на Берлинската стена, за разлика от другите държави от

Източния блок, България не направи решителната крачка да скъса завинаги с комунистическото минало, с неговата върхушка и репресивен апарат. Не започна с належащите реформи, защото допусна социалистите да управляват шест от седемте години, в периода от 10-ти ноември 1989 г. до януари 1997 г. Това доведе  до най-масовите и до днес граждански протести от 10 януари, които завихриха, макар и с голямо закъснение, така необходимите реални промени и събития за разграждането на тоталитарната държава.

След пълната победа на СДС на изборите през април 1997 г. и съставяне на правителството на ОДС, страната ни най-сетне започна да върви уверено и целенасочено към НАТО и Европейския съюз, към свободния свят и неговите ценности и цели. 10 януари ще остане като паметна дата в най-новата ни история, която трябва да напомня и на днешната политическа класа поговорката: „Пази се от гнева на търпеливия!”, отбелязват от Съюза на демократичните сили.