4200 възрастни са в държавни домове, 1000 чакат за място, а над 10 000 разчитат на частни

Над 1000 възрастни хора чакат за настаняване в държавно финансирани общински домове, въпреки че свободните места в системата са над 1500. Привидното противоречие се обяснява със сериозните регионални диспропорции – свободният капацитет не е там, където е най-голямото търсене. В същото време капацитетът на държавните и общинските домове почти не се е променил през последното десетилетие, а две трети от хората в резидентна грижа са в частни центрове. Те обаче са финансово недостъпни за много семейства, което допълнително увеличава натиска върху държавно финансираните услуги.

След скандалите миналата година с грижата за възрастни хора в частни домове по инициатива на държавата общините откриха три нови центъра с общо 71 места, пише Медиапул. Засега обаче не се предвижда ново разширяване на публичната мрежа от домове за възрастни хора. Държавната политика е насочена основно към развитие на услугите в домашна и общностна среда, дневната грижа и нови форми на резидентна грижа за хора с увреждания в рамките на процеса на деинституционализация. Целта е хората да получават подкрепа възможно най-дълго в домашна или близка до домашната среда, но този подход не отменя нуждата от резидентна грижа за онези, които вече се нуждаят от постоянна помощ.

Към 31 август 2026 г. държавните социални услуги за възрастни хора в надтрудоспособна възраст са общо 94 с капацитет 5783 места. Това са два типа заведения: класическите домове за стари хора (ДСХ), известни още като старчески домове и по-малки центрове за настаняване от семеен тип за стари хора (ЦНСТСХ). В тях реално живеят 4217 души, а свободните места са 1566. В същото време в листите на чакащите са 1031 души, съобщиха за Mediapool от Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Това означава, че местата в системата като цяло са повече от чакащите, но докато за едни места напливът е голям, то други остават неатрактивни. От МТСП обясняват листата на чакащите на фона на свободен капацитет с желанието на хората да бъдат настанени в конкретен дом или център.

Срокът от подаването на заявление до настаняването не е нормативно определен и зависи от свободните места, мястото в листата и конкретното желание на човека. Обикновено се чака по няколко месеца, а за търсени и добре поддържани домове може да достигне 1–2 години и повече. Таксата за настяняване в държавен дом обичайно се формира като процент от пенсията на човека – до около 70–80%.

Последните нови държавно финансирани домове за възрастни хора са открити през 2025 г. и са в резултат от предприета тогава инициатива на бившия социален министър Борислав Гуцанов след скандала с незаконните домове за възрастни хора.
Тогава беше изискано от общините да предложат сгради с отпаднала необходимост, в които да могат да бъдат разкрити нови услуги за резидентна грижа. Кметовете на 118 общини подадоха общо 238 сгради.

Всички предложени сгради са били проверени документално, а за част от тях е извършен и оглед на място, за да се прецени доколко могат да бъдат преустроени и какъв финансов ресурс би бил необходим. През септември 2025 г. Гуцанов обяви, че има 9 сгради, които биха изисквали минимални средства и чрез които могат да бъдат осигурени места за над 250 души.

Финансовият стандарт за 2025 г. за издръжката на един човек, настанен в такъв център за настаняване от семеен тип за период от една година е 24 225 лева.

За десет години капацитетът на държавните и общинските домове за възрастни почти не е нараснал. През 2016 г. услугите са били 85 с 5607 места, а през 2026 г. – 94 с 5783 места. Това е увеличение от едва 176 места, или 3.1%.

Към 31 август 2026 г. са издадени 148 лиценза за предоставяне на социалната услуга "Резидентна грижа" за възрастни хора в надтрудоспособна възраст от частни доставчици. По данни от годишните им отчети към края на 2025 г. в частни домове и центрове за възрастни са били настанени 10 237 души.

Това са над два пъти повече хора от реално настанените в държавните и общинските домове и центрове – 4217 към 31 август 2026 г. 

От МТСП уточняват, че през последните десет години се провежда реформа, чиято цел не е механичното увеличаване на местата за резидентна грижа, а промяната на самия модел – от големи институции към услуги с по-малък капацитет, индивидуализирана подкрепа и по-добра интеграция в общността.